Това бяха думи на Гьоринг, който седеше изтегнат в мек фотьойл, обкръжен от два едри булдога, втренчили очи в госта — генерал-инспектора от военновъздушните сили Милх.
Милх заедно с Шпеер беше присъствувал на последните изпитания на А–4 и сега беше дошъл в замъка Каринхол, за да сподели впечатленията си с главнокомандуващия военновъздушните сили.
— Гледката не беше приятна. Ракетата се издигна, но веднага след това падна близо до нас.
— Трябвало е да ви удари по главите — казва недоволен Гьоринг и продължава да гледа пред себе си, сякаш освен него тук няма никой.
Мислите му го водят към Москва, където за пръв път немската ударна мощ се спъна. Фюрерът прогонва главнокомандуващия сухопътните сили Браухич и сам поема командуването, сваля от поста и други генерали. Гьоринг също изпита недоволството на фюрера, но сега го вълнува друго — стори му се, че Хитлер сякаш се страхува! Все по-често започна да анализира странностите на своя фюрер, който стига дотам да твърди, че и Христос бил ариец!
След зимната кампания 1941–1942 г. фюрерът престана да се хвали с «окончателната победа». За пролетта и лятото той имаше ясен план — към Кавказ, Ленинград и отново към Москва… «И преди нас са водили стогодишни войни» — каза си тогава Гьоринг. — Важното е кой ще ги довърши.
Английската авиация сякаш възкръсва. На 23 март 234 английски самолета бомбардират немското пристанище Любек. Фюрерът го извиква и го ругае.
— Баби, ще ви натикат в мишите ви бърлоги! Страхливци! И защо бомбардирате пристанищата им? Ударете ги по цилиндрите им. Само тогава джентълмените ще се впечатлят. Изтребвайте ги!… Душете ги в скривалищата им!… Сривайте музеите, театрите, замъците… Културна Англия ще изтръпне от страх, че на нейно място ще остане само пепелище…
Гьоринг е съгласен с фюрера и щеше да изпълни заповедта му. Но самолетите не му достигат. Най-елитните му полкове летят на Изток, там се топят ескадрилите му, загиват най-добрите му асове…
— Ние не можем повече да губим летци — казва най-после Гьоринг.
— Освен ако пуснем самолетите сами да се сражават! — отвръща му Милх.
Гьоринг го гледа недоволен: — Шегите ви са неуместни.
— Там в «Пенемюнде» създават нещо много любопитно. Проста работа — оживи се Милх. — Представете си самолет без кабина. Движи се от много оригинален двигател, който чисто и просто представлява една тръба. Отпред постъпва въздух. Свива се и в този момент в него се впръсква гориво. Подава се искра, запалва се, образуват се газове, те затварят специалния клапан на предния отвор. Струята газове се устремява назад, създава реактивна сила, която тласка самолета напред. Нищо повече. Тези взривове се повтарят един след друг непрекъснато… Една от ракетите А–4, която още не лети нормално, струва 300 хиляди марки, а този самолет снаряд ще струва само 80 хиляди марки. Но ще носи същия боен заряд на същото разстояние.
— Това е любопитно — изправя се Гьоринг и започва да се разхожда из кабинета, следван от двата булдога. — Какво можем да очакваме?
— Обещаха ми през декември тази година да го приемем на въоръжение.
— Това и вие ми обещавате, нали, Милх? — казва му Гьоринг с поглед към прозореца. После се извръща: — Не бихме ли могли А–4 да вземем при нас? Тя има крила и лети във въздуха, значи е от военновъздушните сили. Или да я оставим на «проклетата пехота»?
— Всичко ще се изясни, когато им покажем безпилотния самолет — отговаря малко объркано Милх…
Неподготвени очи
На 40 километра западно от Лондон сред многото разпръснати по тези места средновековни замъци е и един стар манастир, строен през 13 век. По време на войната тук, в Медменхъм, графство Беркшир командуването на кралските военновъздушни сили е дислоцирало важно подразделение от военновъздушното разузнаване. Неговата дейност е свързана с тайните на «Пенемюнде». Тук опитни дешифратори изучават аерофотоснимки, направени от разузнавателни самолети.
Един ден по установения ред в манастира попада много характерна снимка, направена на 15 май 1942 г. от един твърде съобразителен пилот на «Спитфайър». Тъкмо се връщал от разузнаване на военноморската база «Свинемюнде», той зърва сред гъсталаците на остров Узедом неизвестно нему летище. Нищо не му коствало да го подмине, това не му влизало в задачата. Но находчивият летец само натиснал бутона и на фотографията останали за историята любопитни обекти. Защо за историята? Защото в този момент те са дешифрирани като някакви си «строителни работи» и снимката отива в архива. Никой от сътрудниците не е предполагал колко работа е можела да свърши тази снимка в ръцете на доктор Джонс. Пък и той не е знаел за нея. Ето защо странните пръстенообразни кратери и множеството здания в строеж не дават нищо на английското разузнаване. Нито пък следа, по която да се насочи вниманието. Очите на дешифровчиците се оказали неподготвени за тази изненада…