Браун не пропускаше да отбележи за себе си, че неговите съперници особено активно разработват безпилотния самолет…
— Това, което не можахме да постигнем по-рано с авиацията, ще го направим с ракетите — каза Шпеер бодро.
— Веднъж фюрерът отбеляза, че въздушната война против англичаните трябва да се води, като се ръководим повече от психологически, отколкото от военни принципи — допълни Браун.
Техническият директор на «Пенемюнде» искаше да се презастрахова. Той добре знаеше, че може да му бъде зададен въпрос, свързан с точността на ракетите, а тя беше далеч от желаната. Цитирайки фюрера, той обезоръжаваше Шпеер. Оръжието, което ще подавя морално населението чрез масирани бомбардировки, може да има и по-голямо разсейване, тъй като няма да поразява точкови обекти.
Браун не се лиши от възможността да спомене за неотразимостта на създаваното от него оръжие.
— Излети ли А–4, нищо не е в състояние да я отклони от набелязаната цел…
Неговите внушения правят силно впечатление на Шпеер. Техническият директор и Дорнбергер се споглеждат. Настъпил е моментът за най-главното.
— Професор Шпеер — каза Браун. — След като се убедихте каква сила е балистичната ракета А–4, така необходима на фюрера, нашата гореща молба е на ракетния център «Пенемюнде» да се предостави «висш приоритет» при използуването на материални средства.
— Дайте, а после искайте! — го допълни Дорнбергер. — Няма да ви подведем.
Шпеер не ги изчаква да продължат:
— Ще ви изпратя военнопленници и работници от организацията «Тод». Започнете веднага. Чакам всичко да е готово в края на годината. — Той прави пауза и продължава: — А що се отнася до особените привилегии, ще говоря с командуването на сухопътните сили. Не знам дали фюрерът ще иска да ви приеме…
Браун и Дорнбергер разбират, че аудиенцията е завършила, и бързат да напуснат кабинета на Шпеер с надежда…
Сляпата лупа
10 февруари 1943 година.
Доктор Джонс с лупа в ръка, наведен върху аерофотоснимка, която заема почти цялото бюро, търпеливо търси признаци, които да докажат, че тук някъде има ракетен полигон. От голяма височина разузнавателният самолет «Москито» е фотографирал северозападната страна на остров Узедом. Началникът на отдела промишлени обекти при дешифровъчния център на Кралските военновъздушни сили в Медменхъм капитан Кени стои чинно, готов да отговори на въпросите.
«Всички търсим нещо — си мисли Джонс. — Без дори да знаем как точно изглежда това нещо.»
Първото от постъпилите до този момент донесения, което той сметна за достоверно, беше това на датския инженер-химик. То попадна при него през декември 1942 г.
Агентът съобщаваше: «Професор Фаунер от Берлинското техническо училище и инженер Щефан Сценаси на чашка бяло вино говореха за ракета, изпробвана между 30 ноември и 2 декември 1942 г. на остров Узедом.
След излитането се управлявала сама. Носела 5 тона боен заряд. Взривявала се на разстояние 230 километра и поразявала всичко на 40 квадратни километра!»
В друго агентурно донесение се твърди, че на полигона «Пенемюнде» е изпитвана ракета с боен заряд 10 тона и с далекобойност 130 километра… Имаше съобщения, в които балистичната ракета се изстрелвала от стартово устройство с дължина 100 метра, но нямала точна система за управление на полета. Площадките за стартиране се строяли по крайбрежието на Ламанша. Предприето било серийно производство…
Доктор Джонс вече не се съмняваше, че в «Пенемюнде» има научноизследователски център. Още повече че немците са затворили част от Балтийско море за корабоплаването. Не беше трудно да се досети, че там по всяка вероятност падат експерименталните ракети.
По негово лично настояване на 9 февруари 1943 г. за пръв път фотокамерите на разузнавателния самолет «Москито» специално опипаха всяко кътче от «Пенемюнде».
— Намерихте ли нещо, сър? — не издържа Кени.
— Струва ми се там, в горната част на снимката — отговори Джонс, без да вдига глава.
— По тясната пенемюнденска ивица?
— Точно така, по тясната ивица.
— О, за това знаем отдавна, сигурно са изкопни работи за насипване на брега. Водата вероятно се разлива и се образуват блатни участъци.
— Така ли, а тук? — И Джонс посочи една дълга сянка край плажа.
— С най-висока доза вероятност нашите специалисти считат, че това е помпена станция. Изгребва се тиня и се суши на брега.
Джонс поклати глава: «Нямат си друга работа немците, та ще изгребват тиня от морето. Освен ако след изсъхването й не пълнят с нея бомби.» Той насочи лупата към «помпената станция» и продължи да се взира, докато не му потекоха сълзи. После с досада хвърли лупата.