— Казват, че фотокамерата не може да лъже. Кени мълчи.
— Някои ентусиасти смятат, че от фотокамерата могат да се научат значително повече неща от очакваните, Кени продължава да мълчи…
В това прохладно утро Джонс ентусиазиран бързаше в Медменхъм с надеждата да получи най-после потвърждения на собствените си подозрения. Но и това непроагитирано «око» не се оказа така зорко, както се надяваше Джонс. Не случайно данните от въздушното фотографиране не винаги получават висока оценка в разузнаването.
Джонс много пъти е забелязвал на аерофотоснимките непонятни очертания, които не е било възможно да се разпознаят. Фотоапаратурата не е съвършено средство. На нея й пречат сума странични явления. Една мътна атмосфера, наситена с мараня, една негодна фотолента, една слаба светлина и усилията са напразни… Той беше далече от мисълта да обвинява когото и да било в неакуратност.
— Не бих желал да ви влияя на обективния анализ — каза Джонс. — Но се изкушавам да споделя с вас, че е възможно там да се появи съоръжение от релси. Ако се породи подобно съмнение у когото и да било от вашите сътрудници, колкото и нелепо да е то, моля да ми съобщите веднага, без да се съобразявате с часовете от денонощието… И търсете промишлени обекти. Например завод за барут.
— Разбирам ви, сър — отговори Кени… Джонс си тръгва недоволен, с потиснато настроение. Данните са оскъдни. Но това в никакъв случай не го оневинява. Дори да не знае какво точно се върши отвъд Ламанш, той е длъжен да сигнализира, да предпази Лондон. Той не може да си представи, че хей така и неочаквано немците ще ги изненадат и ще започнат да обстрелват острова с някакво неизвестно оръжие. Дали тези удари ще бъдат внезапни, зависеше и от него… И какво съдържат бойните глави на ракетите? Може би непознат досега заряд? Дори не се знае колко тежат. Сведенията за тях са изключително противоречиви. А може би има различни по вид и предназначение бойни глави?
«Едно разузнаване — си каза той, — което се осланя само на дешифриране на аерофотоснимки, пет пари не струва. Изкуството е да се използуват други източници и да се съпоставят фактите. Трябва да се засилят агентурата, радиоподслушването, наблюденията в неутралните страни… Внимателно да се пресеят и обработят военнопленниците… да, военнопленниците.» И той се хваща за последната дума…
Джонс имаше вече конкретно решение…
Изделие С–1
— Господин президент, моите предложения се основават върху доклада на генерал Гроувс и на Опенхаймер.
— Право да си кажа, Хенри, от самото начало на тази работа си мисля, че ние се занимаваме с нещо, за което един ден ще ни упрекнат, че само сме похарчили сума пари — казва Рузвелт.
Военният министър на Съединените щати Хенри Стимсън в този юнски следобед на 1943 г. беше дошъл да докладва на своя президент за състоянието на проучванията по атомната програма, която на 13 август 1942 г. беше получила прикриващо название «Проект Манхатън». Рузвелт беше отделил от специалния президентски фонд за особено важни и тайни начинания доста пари. Но те очевидно не стигаха. Ето защо Стимсън искаше да убеди президента средствата да нараснат до почти неограничени размери, което за Съединените щати беше нечуван прецедент.
— Изделие С–1 е на път да бъде създадено, но технологиите, които предвиждат получаването на уран 235 и плутоний, поглъщат много повече средства от предвидените.
— И чия бе идеята тази гвардия да се изнесе горе в непристъпните планини на Лос Аламос?
— Като младеж Роберт Опенхаймер се е лекувал по тези места.
— Някъде там се намират «Планините на Христовата кръв». Мисля, че дори съществува легенда. Нали там снеговете са вечни. Когато испанците се изкачили, пред тях се открило великолепието на острите зъбери и от слънцето снегът изглеждал кървав. Тогава те решили, че Спасителят им напомня за своята жертвена смърт…
Рузвелт ставаше разточително многословен в моментите, когато искаше по-добре да обмисли решението си. Той обичаше да говори обикновено. И в този момент би могъл да обясни на своите съграждани по радиото, както го правеше в традиционните си «беседи край камината», какви трудности изпитва нацията. Щеше да им каже: «Приятели мои, виждате ли, ето дори провидението ни насочва към изпълнение на дълга. Ние сме заставени да се трудим над това оръжие само защото някъде там, отвъд океана, други преди нас са започнали работа над него и могат да превърнат света в ад, ако им се удаде да го създадат първи…»