Може би Рузвелт е искал да им го каже, но никога не е считал, че това е възможно. Програмата за създаване на атомна бомба се реализира тайно от строго засекретени учени и специалисти там, в закритите градове Ок Ридж и Хънфорд. Писмата си те получават на адрес: «Армия на САЩ, пощенска кутия 1663»…
— Е, и какво, карат си ските тези младоци, а ние тук се чудим как да им измислим още средства, за да ги пропилеят, нали!
— Разбирам шегата ви, господни президент. Но Опенхаймер вече конструира атомна бомба. Скоро в Ок Ридж ще заработи завод, който ще му осигури първите порции уран 235 за бомбата. Предварителните експерименти отдавна са история. Те пристъпват реално и към натрупване на плутоний в реакторите на Енрико Ферми. А това значи, че бомбата скоро ще бъде почти готова.
— Почти, Хенри, почти… Добре, убедихте ме… Вече сме се хванали на хорото…
Смачкано равноправие
На конференцията през август 1943 г. в Квебек Чърчил и Рузвелт решават много въпроси, между които да започне подготовката за откриване на втория фронт с кодово наименование на операцията «Оверлорд». В същото време става дума и за атомната бомба.
— Както и преди, ние нямаме никакво намерение да крием каквато и да била информация, свързана с научните разработки на нашите специалисти по този така важен въпрос — каза Чърчил.
Министър-председателят на Англия имаше предвид разговорите, които той води с Рузвелт на 20 юни 1942 г. във Вашингтон. Още тогава той се съгласи Англия с научния си фронт да окаже пълно съдействие на Съединените щати в създаването на атомната бомба.
— Но сега този въпрос не стои — отвърна му Рузвелт.
— Така е.
Англия, и да искаше, не беше в състояние да развърне активна програма за създаване на атомна бомба. В условията на непрекъснатите бомбардировки на германската авиация никой не можеше да гарантира, че един новостроящ се завод ще остане скрит и непокътнат.
— Тогава е добре да се договорим за движението на информацията.
— Аз мисля, че той се решава от само себе си — каза Чърчил. — Чия е информацията? Наша и ваша. Следователно никой друг няма право над нея.
— Нито французите, които все пак ни помагаха?
— Нито те — отсече Чърчил.
Не се споменава Съветският съюз, защото това се разбира от само себе си.
В Квебек двамата ръководители слагат подписите синод съглашение, в което се договорят да работят съвместно над атомната бомба и да не показват резултатите на никого…
По-късно нещата се израждат до такава степен, че Англия практически ще бъде отстранена от разработката… Дори ръководителят на английската атомна програма Томсън, предоставил всички теоретични разработки на американските си колеги, няма да знае нищо за това, какво прави Ферми, или нещо за тайните заводи…
Началникът на манхатънския проект Лесли Гроувс извиква полковник Борис Паш — сина на митрополита на руската православна църква в САЩ, — който ръководи службата за безопасност на проекта, и му поставя задача никаква информация да не се показва навън от стените на секретните бараки и заводите, изникнали в планините на Ню Мексико.
Съединените щати, въпреки че са получили помощта на английските и френските физици, практически установяват монопол над разработката на атомната бомба…
Взрив под цистерните
Свъсил вежди, министър-председателят на Англия Уинстън Чърчил чете рапорта за дейността на групите «Гунерсайд» и «Лястовичка»…
На 23 януари 1943 г. втора група десантчици, съставена този път само от норвежци, излита към Норвегия. Самолетът кръжи над уреченото място, но гъста мъгла скрива сигналните огньове на «Лястовичка» и той се връща…
През нощта на 16 февруари 1943 г. върху леда на езерото Скрукен на близо петдесет километра от мястото на действие на «Лястовичка» с парашути се спуска групата «Гунерсайд», съставена от шест норвежци. Скоро те взаимно се откриват.
Започва снежна буря. Двама души се простудяват. Едва намират пуснатите от самолет контейнери с храна…
Операцията започва на 27 февруари 1943 г. Облачно е, духа вятър. Часът е осем вечерта. Хидроелектроцентралата и електролизният завод се намират между една висока отвесна скала и една урва. Знае се, че околността е осеяна с добре замаскирани мини. Един неочакван взрив, и групата ще бъде разкрита. Единственото достъпно място е висящият мост, но естествено е той да се охранява зорко.
Само след два часа парашутистите се спускат по стръмния склон на реката. С риск да пропаднат под тънкия лед те преминават на отсрещния бряг, катерят се по него и са вече на 500 метра от входната врата на завода. Изчакват навън в снега да настъпи полунощ… Ликвидират часовите и залагат шашките от тротил под главните цистерни… Изчезват… Скрити под скалите, наблюдават предизвиканите от тях фойерверки. Около 1300 килограма тежка вода — количество, много пъти превишаващо общия световен запас — са унищожени заедно с инсталациите за нейното получаване.