Чърчил се предпазва да приеме изцяло това схващане, още повече че доктор Джонс можеше да не се окаже прав в своята прогноза за ефективността на Фау–2. В бойната й част би могло да се вложи някакъв много по-мощен заряд… Това силно безпокои Чърчил. Той изпита състояние на несигурност, на недоверие, на страх дори… Постоянно се интересува от немската атомна програма. Джон Андерсен, министър, който отговаря за ядрените изследвания, му казва:
— Всички данни, които постъпват от Германия, за щастие говорят, че в тази област немците не работят с особено напрежение.
— Отсъствието на данни още не значи, че там не се работи — го апострофира Чърчил. Той знае как протича историята с ракетите, над които разузнаването се трепе вече четири години.
— Сами можете да се убедите например с ракетното им оръжие. Та ние толкова много знаем за него.
— Искате да кажете, толкова малко — казва сърдито премиерът. — Но физиката е по-деликатна сфера.
— Каквито и хитрости да използуват, не е възможни те да скрият каквато и да е нова техника, за която ще изразходват милиони марки. Според нашите физици, за да се развърне атомна промишленост, ще бъде необходимо да се построят десетки нови предприятия, ще се преустрои работата на много други. Това движение не може да не се забележи от нас. Още повече че по своите мащаби тази дейност превъзхожда усилията за създаване на ракети и крилати летателни средства от безпилотен тип…
Чърчил приема разсъжденията на своя министър резервирано. Твърде горчив е примерът с разузнаването на ракетите. Ето защо той многократно иска да му докладват строи ли се в Германия завод за тежка вода. Неговите научни съветници го уверяват, че след като немците не могат да получат тежката вода от Норвегия, те не са способни да предприемат нищо…
Доктор Джонс докладва, че след бомбардировката на «Пенемюнде» немците продължават експериментите с балистичните ракети, но вече на полска територия. Той има и данни от полските патриоти.
(Една ракета пада в блато и не се взривява. Немците не я откриват, но я намират партизаните. Варшавската лаборатория изпраща анализите си на доктор Джонс. Той настоява да му се достави изделието. Партизаните чакат самолета, а доктор Джонс — изхода от операцията — кога най-после ще зърне оръжието, което му струва толкова грижи…)
Планът «Дайвър» за защита от немското секретно оръжие задължава службата на доктор Джонс да предупреди за началото на масиран ракетен удар най-малко тридесет дни предварително. Това бе голяма грижа за шефа на отдела за научно-техническо разузнаване на британската авиация, която заедно с останалите въпроси не му дава спокойствие през последните дни.
Тази вечер след обичайната разходка той не се връща както обикновено в своя кабинет…
Джентълменът грубиянин
16 май 1944 година.
Кабинетът на Чърчил. Премиерът в присъствие на лорд Чаруел беседва с датския физик Нилс Бор…
(След Сталинградската битка сред учените се разпространява едно искане създаването на атомната бомба да бъде прекратено. Пръв подема тази инициатива Нилс Бор. Дания е окупирана, но той продължава да ръководи Института по теоретична физика в Копенхагенския университет. Датската полиция го предупреждава, че немците искат да го арестуват. Той бяга с лодка в Швеция.
«Интелиджънс сървис» го вкарва в бомбовия люк на самолет «Москито» и го прехвърля в Англия. Физикът е бил обречен — ако го прехванат немски изтребители, пилотът е трябвало да натисне само един бутон, за да се отвори люкът над морето…)
— Господин министър-председател, считам за свой дълг да настоявам пред вас за съдействие атомните изследвания, свързани с военни цели, да се контролират от представители на международната общественост, без да се игнорира Съветският съюз.
Чърчил прави многозначителна физиономия. Припряно и някак смутено, с тих неясен глас излага своите мисли ученият.
— Представете си, че вие сте на мястото на руснаците и един ден узнаете, че съюзниците тайно от вас разработват някакво оръжие, как бихте реагирали?… Надявам се, че у тях също ще надделее обидата и дори убеждението, че вие ги заплашвате, макар и косвено… Те ще се оттеглят от коалицията… Това е най-малкото, което ще направят… Ето защо, за да оцелее човечеството…
— Не разбирам! — го прекъсва грубо Чърчил. Лорд Чаруел се опитва да помогне.
— Може би колегата Бор иска да каже, че ние си създаваме изкуствено нови врагове.