— Може би — сопва се Чърчил, — но това не може да бъде следствие на едно или друго оръжие.
— Колегата Бор иска да каже, че това би станало, ако и другата страна се сдобие с подобно оръжие — се опитва да поясни Чаруел.
— Нелепи предположения. И откъде сте сигурни, че тъкмо това иска да каже уважаемият Нилс Бор? — още по-раздразнено реагира Чърчил…
През тези дни той е изключително зает с една мисъл — какво ще стане с десанта, който отдавна се подготвя. Този, види се, твърде безплоден и неперспективен разговор го дразни. И защо сега този тука не се заеме със своята наука, а е седнал да му дава съвети в област, където очевидно е късоглед?
Разговорът преминава в препирня между Чърчил и неговия съветник Чаруел, който явно симпатизира на Бор. Те на моменти сякаш забравят за именития учен. Като използува една от паузите, той казва:
— И все пак, сър, не подценявайте възможностите на съветските ми колеги. Те са в състояние сами, без ничия помощ да си създадат атомна бомба. Законите на физиката са еднакво валидни и тук, и там.
Чърчил не издържа, става. Това е типичен грубиянски маниер, усвоен от него в Долната камара на Парламента. С това половинчасовата аудиенция приключва. Когато Бор си излиза, премиерът се обръща към Чаруел.
— За какъв дявол ми го натрапвате този… с такава голяма глава? Нека си говори за физиката. Политиката не е за всеки, най-малко за такива като него…
Бор продължава мисията си. На 26 август той е приет от Рузвелт. Но усилията и там са безуспешни.
На 18 септември 1944 г. заедно с Чърчил американският президент, подписвайки един секретен документ се договаря на никого да не се предоставя никаква информация по атомния въпрос. Те решават, щом бъде готова атомната бомба, да бъде използувана срещу Япония… А що се отнася до професор Бор, дейността му да бъде разследвана, а да се провери не се ли поставя той в услуга на руснаците.)
Част четвърта
Враг без човешки образ
Измамни надежди
В този юнски ден на 1944 г. Хитлер изглежда изтощен.
Седи на висок стол и почуква нервно с молив огромната карта на масата. Жълтеникавата светлина на електрическите лампи тук, в най-защитената част на специалния бункер, строен през 1940 г. за щаб-квартира на фюрера по време на несъстоялото се нахлуване във Великобритания, се плъзга по мазната му коса. Конвулсивното помръдване на лявата му ръка създава тягостно впечатление у двамата германски военачалници: командуващия група армии Д в Западна Европа фелдмаршал Г. Рундщет и командуващия група армии В фелдмаршал Е. Ромел.
В един момент Хитлер скача и тръгва из стаята.
— Защо не ги унищожихте още когато се вкопчваха за сушата? Трябваше да ги издавите.
Лицето му почервенява, той вдига юмруци и още по-силно крещи:
— Не смейте да мислите за отстъпление! Тук трябва да ги спрем. Колкото повече техни дивизии примамим, толкова по-добре… Никакво отстъпление, дори да ви заплашва обкръжение… Обкръжение го заплашва онзи, който не умее да воюва. Да воюваш добре, значи да имаш ум в главата… Не ви достига ум!
Фелдмаршалите се споглеждат. Хитлер улавя тяхното движение и още повече се разярява:
— Ще ми възразите ли? Какво, нима сте отвикнали да воювате? Размърдайте мозъците си и ако там е останало нещо от военния ви талант, помислете как да ги спрете. Нашите дивизии са по-малко, но са немски дивизии!…
Внезапно застава посред стаята и снишава глас:
— Бъдете по-търпеливи… и по-предвидливи… Един ден съюзниците непременно ще се скарат… В Лондон вече им гори под задниците. Нашето «оръжие чудо» ще ги накара да изтрезнеят…
Хитлер продължава да говори прав, после сяда и започва да премята в ръцете си каквото му попадне — цветни моливи, пергели, гуми, разпръснати по картата. Фелдмаршалите с изумени погледи продължават да стоят прави…
Още след поражението при Курск през септември 1943 г. Гьобелс казва на Хитлер: «Мой фюрер, нима забранихме за политическите средства? Не можем ли да им предложим мир?… Скоро прелиствах историята и не можах да намеря пример да сме спечелили на два фронта.» А той му отговаря: «Забравяте за скритата сила — антикомунизма. Един ден Чърчил непременно ще я използува. Това е нашият шанс.»
В посланието си по случай Новата 1944 г. Хитлер показва на англичаните плашилото: «Блатата на Сибир очакват всеки, който допусне победата на Съветския съюз. Това ще да е краят на европейската култура. Над това трябва да се замисли всеки, който помага на болшевиките…»