Рундщет, търсейки все пак някакъв пряк военен ефект от новото оръжие, предлага на Хитлер с Фау–1 да бъдат нанесени удари по десантиралите съюзнически дивизии. Но тук се намесва Хайнеман, който го предупреждава, че те се разсейват «твърде чувствително», т.е. взривяват се на разстояния до 18 километра от предварително набелязаната цел, в която са насочени! Това създава опасност да бъдат поразени собствените войски.
Хитлер махва с ръка, за да прекратят безплодните спорове.
— Нима не разбирате — казва той сърдито, — това оръжие не ми е необходимо, за да изравя огромни дупки по поляните, а да събаря здания, да убива повече хора, скупчени на едно място в градовете… Това ще застави англичаните на колене да искат мир!…
В края на съвещанието една отклонила се от траекторията Фау–1 се взривява наблизо. Фюрерът скача с вик:
— Хванаха се!…
Той непрекъснато се е надявал на втори десант… След този ден систематичните удари по Лондон зачестяват…
Играта
Доктор Джонс осъзнаваше своята отговорност за несвоевременното предупреждаване на противовъздушната отбрана. Колкото и да му беше неприятно, той трябваше да си признае, че не изпълни задълженията си, както беше предвидено по плана «Дайвър» — да подаде сигнал за опасност тридесет дни преди началото на немската атака. Естествено беше премиерът да е недоволен…
Един от първите безпилотни самолети се взривява в самия център на Лондон — убити са 50 души и ранени над 200! Но военният кабинет не взема решителни мерки… Джонс обвинява ту премиера, ту неговия най-близък съветник лорд Чаруел.
След първата нощна бомбардировка той веднага отиде при черния кардинал. Свари го да тържествува:
— Няма що, напънала се планината и родила мишка!
— Искам да ви обърна внимание на факта, че тази бомбардировка съгласно всички военни правила е само една нищо и никаква тренировка, една престрелка, както я наричат артилеристите. Тепърва ще очакваме истинското шоу — възразява му решително Джонс.
Лорд Чаруел продължава да се смее.
— Сър, хуморът ви е неуместен. Дойдох да ви предупредя, за да се вземат бързи мерки, докато още не е късно. Ако имате все пак известна представа за устройството на това оръжие, няма да е трудно да предположите, че те сега уточняват параметрите на системата за насочване.
— Драги колега, та това е безнадежден опит на немците да реагират но някакъв техен си начин на нашата успешна офанзива след десанта. Нима допускате, че са успели да създадат нещо, с което ще ни затруднят?…
«Лорд Чаруел — си казваше Джонс, като слушаше увъртанията му — е станал жертва на своя инат и не иска да погледне истината в очите. Но когато той все пак се убеди, ще стане малко късно.»
— Настоявам за тотална бомбардировка на всички разкрити стартови позиции по цялото крайбрежие! — каза накрая доктор Джонс.
«Честта на Англия, нашата чест — си каза после — бе спасена. Моята служба все пак успя да реагира. Късно наистина, но съобщихме за опасността едно денонощие преди нападението. Можеше нещо да се предприеме…»
Добре че узнахме за влака. Колко е важно да имаш добре подготвени агенти. Достатъчно му е било да види покритите с брезент продълговати тела в товарните вагони и зеления семафор за Франция, за да ни сигнализира… Но Джонс не искаше да си признае, че бе надигран от немците. Той не обърна достатъчно внимание на «модифицираните площадки», където се монтираха сглобяеми стартови устройства, а следеше онези, така наречени «ски-бази». Той не можа да схване защо на последните модификации безпилотни самолети отдолу се монтираха барутни ускорители. Ако беше съпоставил тези два факта. Той непременно щеше да разбере, че те ще излитат от новите сравнително по-къси стартови устройства, засилвайки се от барутните ускорители. Това той щеше да схване, но много по-късно… И за признанията на лорд Чаруел щеше да стане късно… На 16 юни срещу Лондон е изстрелян вече 500-ния самолет снаряд. Чак когато един от тях се взривява близо до Бъкингамския дворец и убива над сто души, лорд Чаруел звъни на доктор Джонс и му казва: «Изглежда имате право…» Изглежда, защо изглежда? Та целият Лондон вече е настръхнал от очакването отново да чуе характерния за зловещите хвърчила звук, който наподобява дрънкането на десетки вериги. И никой не знае кога тези ревове ще заглъхнат и кога самолетът ще пикира над своята жертва. Отначало поради неосведоменост хората търсят летците на «катастрофиралите» самолети. Някои дори предполагат, че това ще са английски момчета.