Хаотичните мисли в главата на доктор Джоне са прекъснати от Чарлз Френк, който влиза шумно в кабинета.
— Как е възможно, сър, та вие сте се затрупали с вестници!
В това юнско утро на 1944 г., седнал в мекото кресло, Джонс неусетно беше прехвърлил ежедневната преса, но не беше запомнил нищо от прочетеното. Сега вестниците и списанията лежаха разпилени на пода.
— Имам новини за вас. Господата от МИ–5 всеки момент ще се появят.
— Господи, бях забравил — изправя се Джонс и отива до картата на Голям Лондон, окачена на стената.
Върху нея с оранжеви точки бяха нанесени попаденията на безпилотните снаряди, взривили се и предизвикали жертви и разрушения. Ясно се вижда, че през първото денонощие те се взривяват не в центъра на града, а на югоизток, близо до Далвич.
— Какво ще кажете? — присъединява се към него и Чарлз Френк. — Девет снаряда от десет са «къси»… Това не беше изненада за нас, ние го очаквахме. Още по време на експериментите им в «Пенемюнде» забелязахме тази тенденция…
Службата МИ–5 (английското контраразузнаване) има агенти двойници, които вече няколко години дезинформират абвера. Сега немците вероятно очакват от тях да съобщят ефекта от бомбардировката и да укажат координатите и времето на попаденията на безпилотните самолети снаряди.
— Ако МИ–5 им разреши да предават верни сведения. Вахтел ще стреля вече по-точно — продължава Френк.
— А ако им предадем лъжливи?
— Тогава немците ще долетят с онези, двутелните самолети, ще снимат и бързо ще хванат лъжата.
— Мисля, че МИ–5 няма да се съгласи на този риск.
— Тогава ще предаваме съобщения, които нито ще са напълно фалшиви, нито пък напълно точни.
— Тоест?
— Ще включим в играта времето…
Джонс се извръща и тръгва към малката масичка с неизменните хубави пури. Той взема кутията и кани своя помощник, който никога не се отказваше от това малко удоволствие… Запалват.
— Агентите двойници — продължава Френк — ще съобщават координатите на онези попадения на снарядите, които са «дълги».
— Взривилите се в северозападната част на Лондон — допълва Джонс.
— Точно така, сър. Но само с една подробност. Ще ги придружават със сведения за времето на попадение на онези, които са се взривили в югоизточната част.
— Тоест на «късите» разриви… Чудесно, мистър Френк! Сега вече хич не е трудно да се досетим, че когато Вахтел получи аерофотоснимката, ще се убеди, че там има попадения, и ще стигне до извода, че в действителност се получават не «къси», както той е предполагал въз основа на досегашните им експерименти, а «дълги» и ще въведе съответните корекции, т.е. ще продължава да води огън, но с още по-голяма грешка по отношение на «късите» попадения!
— Благодаря ви, сър!
— Ха, ха, ха — изсмя се чистосърдечно доктор Джонс…
На вратата се чука. Джонс и помощникът му виждат познатото лице на сътрудника на МИ–5, с когото най-често работят… Играта с Вахтел започва…
Провал на Амниарикс
10 юни 1944 година.
Амниарикс и нейните другари Ив Ла Биту и Раймон Пезе получават задача, която налага да се придвижат към крайбрежието. Тяхна крайна цел е малкото градче Треге в Бретани, където ги очаква куриер.
Всички са вече в градчето, но куриерът е арестуван от гестапо. Залавят и Жана Русо.
В компанията на десетина агенти тя приближава до сребристия ситроен, в който я очакват Пезе и Ла Биту. Жана започва да разговаря високо на немски… Това е условен сигнал за опасност… Пезе успява да се скрие, но Ла Биту е заловен и заедно с Жана е изпратен в концлагер. Доктор Джонс се лишава от един изключително ценен източник на информация.
«4. Хитлер започна да прилага секретното си оръжие против Лондон. Ние преживяхме една шумна нощ. Смятаме, че ще съумеем да се борим срещу тях. Най-добри пожелания в тези времена, изпълнени с велики събития.
17 юни 1944 г.»
Координатите не съвпадат
30 юни 1944 година.
Върху картата на Лондон с черни точки полковник Вахтел отбелязва попаденията на Фау–1, съобщени от агентите на абвера в Англия, а с бели — попаденията на Фау–1, снабдени с радиопредавател, за което се предполага, че англичаните не знаят. След взривяването на бойната част едва ли е възможно да се намерят части от него.
В един момент той се озадачава. Черните и белите точки не съвпадат!…
Два дни след първите стартове на Фау–1 полковник Вахтел вече стреля от всичките 55 стартови позиции. За да затрудни противодействието на англичаните, той непрекъснато сменя режима на огъня, въпреки че самият полет също създава силни затруднения. Самолетите снаряди сега летят на най-различни височини. Когато по време на единия залп летят на 300 метра височина, на следващия вече височината е 1000 метра, после 600 метра и т.н. Скоростта също се мени от 400 до 600 километра в час.