От момента когато радарите на англичаните ги открият, средствата за противовъздушна отбрана имат само някакви си 5–6 минути, за да противодействат. Това изисква самолетите за противовъздушна отбрана непрекъснато да баражират в зони. Но и англичаните не могат да държат постоянно във въздуха голямо количество самолети. Зенитните оръдия трудно успяват да проследят бързоизместващите се цели. А когато Фау–1 атакуват от 1000 метра, огънят на артилерията става неефективен… Вахтел знае и това, че голяма част от английските изтребители трудно могат да прехващат безпилотния самолет по простата причина, че скоростта им на движение превъзхожда незначително тази на Фау–1.
До този момент той е изстрелял около 2000 Фау–1, и то предимно когато метеорологичните условия са неблагоприятни за действие на авиацията и зенитната артилерия. Хитлер го поздравява с успеха. Той използува случая, за да му предложи неговата група да се разрасне в бригада, стартовите позиции да се увеличат, производството на Фау–1 да достигне вместо 3000 на месец поне 8000. Фюрерът, естествено, първо го повишава и второ се съгласява с неговите отлични идеи, наричайки ги блестящи! Създаден е втори полк Фау–1.
Вахтел разбира, че без обратна информация от попаденията неговите усилия при това чувствително разсейване отиват на вятъра. Той не можеше да наблюдава разривите с бинокъла си, а разчиташе на агентурните съобщения. Чакаше ги винаги с голямо нетърпение. Но сега той недоумява защо координатите на попаденията, съобщени от агентурата и получените чрез радиопредавателите, монтирани на някои самолети снаряди, не съвпадат! А попаденията на аерсфотоснимките съвпадат със съобщенията на агентите!
Той реши, че предавателите са недостатъчно надеждни, и съкрати дистанцията на стрелбата. Но не се успокои — нещо го караше да бъде нащрек. Взе справката на разузнавателния отдел, съставена по съобщения на английската преса за районите и за характера на разрушенията, некролозите и списъка на убитите и ранените след взривяването на Фау–1.
Координатите на определените по този начин вероятни попадения също не съвпадаха със съобщенията на агентите. Съмнението започна още повече да го терзае и той реши да разговаря с хората от абвера…
Нож с две остриета
— От нас искат мнение какво би предприел противникът, ако засипем стартовите му позиции за безпилотни самолети с… отровни вещества! — казва доктор Джонс на своя помощник и продължава да рови в книжата си.
Чарлз Френк гледа своя шеф с широко отворени очи, стои няколко мига във вдървена поза и сякаш не беше чул нищо, отвръща с въпрос:
— Сър, дадоха ли ви статията от унгарския вестник «Пещер лойд?»
— И какво, Чарлз? — пита двусмислено Джонс.
— На вашето внимание, сър. Заглавието е «Секретно оръжие с настъпателен характер»: «Завършва или започва нова страница във войната… Много пъти светът е ставал свидетел на поврати в събитията на историческата арена…
Влязлото вече в употреба най-ново немско оръжие обещава нов поглед към развитието на военните действия, особено след като се очаква едно масово използуване… Питаме се какво ще предприемат дебаркиралите войски срещу „оръжието на възмездието“, така добро представено от германската пропаганда? Нима е възможно настъпление при тоталния обстрел на Лондон и южните градове, за което получихме достоверни сведения?»
— Ето ви и няколко заглавия в други вестници… Гьобелс по радиото е заявил: «Нашият войник е непобедим, защото воюва с най-съвършеното в света оръжие. Но той даже и не предполага колко мощ и сила ще прибави в неговите действия новото оръжие, което много скоро ще ни направи победители. И защо шансовете са на наша страна? Защото Германия има най-силната наука и най-добрите учени.»
Настъпва пауза. И двамата експерти добре знаят, че това е, разбира се, пропаганда, но за тях има факти, които те не могат да отрекат. А фактите са непрекъснатото безразборно взривяване на самолети снаряди по всяко време на денонощието.
На 16 юни най-после в действие влиза планът за борба срещу секретното оръжие на немците «Дайвър» («Водолаз»).