— Но дали всички ще се промъкнат?
— Ще нахлуват малки ескадрили или дори единични самолети.
— Но след изстрелването Фау–1 се отклонява от целта на големи разстояния — 10–15 километра! Вие просто можете да не улучите във вашия Челябинск или как беше там, Магнитогорск. — Химлер се затруднява при изговарянето на тези наименования.
Шеленберг се усмихва, поглежда райхсфюрера изпод вежди и му подхвърля:
— Това знаят за своите безпилотни самолети и японците.
— Какво искате да кажете?
— Не би било зле да взаимстваме опита на съюзниците.
— Пилоти смъртници! — казва Химлер, като се взира втренчено в него.
Шеленберг все така усмихнат продължава:
— Мисля, че биха могли да се намерят достатъчно летци, които да докажат верността си пред фюрера!
— Да. Идеята не е лоша…
Центърът «Пенемюнде» бързо създава самолет снаряд с кабина за пилот. Един ден пред Химлер застава двуметров дангалак със зелено-сини леко изпъкнали очи и белег на едрото лице — щурмбанфюрерът от SS, майсторът на диверсиите Ото Скорцени.
— Доклайдвайте!
— Райхсфюрер, 250 летци са решени всеки момент да насочат «оръжието на възмездието» там, където фюрерът им заповяда…
(Скоро обаче фашистите се убеждават, че самолетите носители нямат никакъв шанс да проникнат през съветската противовъздушна отбрана, ето защо погледите на Химлер и помощниците му тутакси се насочват към Фау–2, която всъщност не е още напълно готова…)
«Във връзка с последното Ви послание дадох необходимите указания относно експерименталната станция в Дебице.
Представителят на Генералния щаб генерал Славин ще установи необходимата връзка по този въпрос с генералите Бъроуз и Дийн. За мен е ясно, че британското правителство проявява сериозен интерес към този въпрос. Затова Ви обещавам, че ще взема тази работи под своя личен контрол, за да бъде направено всичко, което е възможно, съгласно Вашето желание…
22 юли 1944 г.»
«1. Благодаря Ви за телеграмата от 22 юли относно Дебице. Много се радвам, че, лично ще отделите внимание на този въпрос… 24 юли 1944 г.»
Срещу главния противник
В летните дни на 1944 г. в небето край освободения от железния обръч на блокадата Ленинград от западно направление на различни ешелони във височина от 300 до 1200 метра влитат цели… Радиолокационните станции «Редут» ги откриват на значително разстояние от града и своевременно предават координатите им в зенитно-авиационните зенитноартилерийските полкове. Съответните сили са готови да отразят атаката на… съветските самолети Як–9, които имитират нальот на самолети снаряди!…
Ленинградската армия за противовъздушна отбрана провежда необикновено учение. Ръководи го началник-щабът на армията полковник В. Привалов.
Идва нощта, въздушната обстановка се усложнява. Внимателно се следи правилното взаимодействие между летците, зенитчиците и аеростатите за заграждения. Това е голямо събитие в бойната дейност на противовъздушната отбрана — първи опит да се тренира отразяване на масирани въздушни атаки от безпилотни самолети.
След като над Лондон се взривява първият самолет снаряд, съветското Върховно главно командувано предвижда, че тайното оръжие може да бъде използувано срещу градовете на Съветския съюз и преди всичко срещу Ленинград. И не без основание…
Секретен товарен влак с кодово наименование Р–13 напуска източната врата на Узедом и вместо да се насочи на Запад към Франция и Холандия, където са позициите, тръгва на Изток!…
Владислав Кивит получава задача от нелегалния център да следя движението на този влак във Варшава… Кивит докладва: «Обектът престоя десет минути. Обгради го необичайно силна охрана от есесовци. Тръгна в неизвестно направление!»
Тринадесетгодишният партизански разузнавач Виктор Купцов живее в белоруското село Труд. Негова съседка е Юлия Журова, която работи в комендатурата. Веднъж тя го извиква вкъщи:
— Виктор, заминавам като преводачка, веднага заминавам, но не зная закъде. Моля те, грижи се за дъщеричката ми… — После тя изважда от пазвата си една сгъната бележка и му казва: — Ако почукат на прозореца три пъти, предай я…