Бележката взема Ана Кравцова. Момчето не знае, че в нея се сочи мястото, закъдето заминава Р–13…
Аркадий Марченко, командир на бригада белоруски партизани, заповядва на Юлия Журова да се присъедини към партизаните, но тя чака да получи важни секретни документи. Гестапо я подозира. Зверски я изтезават. Обесват я…
Гуков получава съобщение чрез Журова и разбира, че Р–13 следва по разклонението Полоцк-Дретун… Поставя задача на началника на станцията Иван Юзефович, а той на преводачката Любов Петрова, която узнава закъде се движи Р–13. Влакът още го няма, но охраната е подсилена. Немците издават забрана: никой от служителите на гарата да не се отделя… Но някой от селото «за щастие» умира. Любов Петрова иска разрешение да отиде на погребение и… предава сведението…
В хрониката на партизанските акции по това време е записано: «Между Дретун и Невел във въздуха е вдигната платформа, натоварена с камъни, която се движи пред локомотива на товарен влак с добре маскиран товар… При минирането на платното загиват трима партизани… Към Псков са взривени вагони от същия влак…»
Групата на Виктор Акатов, секретар на нелегалния районен комитет на партията, на мястото на взрива намира контейнери на авиостроителни германски концерни и радиоелектронни предприятия… Изпращат радиограма: «В квадрат „15“ гостите стовариха шест торпеда.»
Началник-щабът на партизанското движение в Ленинградска област М. Н. Никитин я получава. Радистите от щаба предават до групата на Акатов и Лаврентиев — командира на партизанския отряд в Псковския район: «Изпратете ни срочно цените на стоката…»
Никитин извиква Акатов:
— Виктор Абрамович, Центърът се интересува от «торпедата». От вас зависи дали там ще получат точна информация. Рискът е голям…
Акатов веднага тръгва на път. Преминава линията на фронта и пристига в Ленинград. Докладва: «Немците охраняват строго Псковския ленен комбинат. Разрушен от самите тях, сега се възстановява. Там докараха затворници, но много отдалече, въпреки че наблизо има концлагер. Строят се здания с дължина стотина метра. До тях прекараха и железопътна линия. Изградиха и нова водонапорна кула… Ана Иванова, която работи в гостилницата, където се хранят немците, ни съобщи, че се водят разговори за нанасяне на удари по Ленинград с някакво ново оръжие. Аз ръководя група от четирима души. С тях разузнаваме обекта. На мое разположение са Василий Романов, легализиран като съдържател на електроработилница, свръзката Михаил Василиев — известен като предприемач, снабден с пропуск от стопанския комендант за свободно движение в този район, и радистът Валентин Обудовски…»
Акатов предава и точните координати на обекта…
За да провери постъпилите сведения, по заповед на Центъра Сергей Стрижков, заместник-командир на партизански отряд, възлага задача на Виктор Иванов да проникне с една малка група в базата…
Един ден смелите мъже се събличат голи и преплуват реката, която огражда едната страна на секретната зона. Адски студ е, но силният вятър не е позволил на водата да замръзне… Мъжете пият водка и пълзят по снега. Заравят се в един сеновал… Чуват стъпки, влиза немски войник. С вилата боде сено и го тъпче в чувал… Ако фашистът прободе някого, той не бива да издава звук… Отново пълзят, докато най-сетне… Ето ги «торпедата» — шест на брой и има някакви непонятни съоръжения от железобетон…
По координатите на Акатов съветската авиация нанася внезапен удар върху секретната зона.
Разузнавачите забелязват, че при бомбардировката от територията на комбината излизат натоварени вагони и се крият там, където линията свършва… Но скоро и тези ешелони политат във въздуха… Пламъците са необичайно силни, хората ги виждат на разстояние двадесет километра…
Центърът съобщава на Стрижков, че това не са никакви торпеда, а ракети Фау–2… Той и другарите му ликуват, когато на 19 февруари 1944 г. в землянката чуват съобщението на Съветското информбюро: «Голяма група наши самолети извърши нападение върху железопътния възел Псков… Към края на бомбардировката цялата територия на железопътния възел беше обхваната от плътен огън…»
Талин… Току-що с кораб от «Пенемюнде» е пристигнал Мартиниш Мартинсон, преместен от концлагера Майданек. Сега разтоварва сандъци със секретен товар и крои планове с другарите си как да избяга. Успее ли той, ще разстрелят другите… Другарите му са готови да си дадат живота, но поне един да съобщи за опасността… Щом ракетите от «Пенемюнде» са докарани тук, значи се готви удар…
Решават се… В локомотива няма някой… Двама скачат в будката, удушват часовия. Мартинсон взема дрехите му… Подкарват локомотива, излизат извън пристанището. В дрехите на есесовец, Мартинсон скача… Среща се с Паулина Шведе, която е бивш червен латишки стрелец, и предава информацията…