От кораба ракетите са натоварени на влак. Но вече движението му по територията на Естония се следи зорко. Много армейски разузнавачи загиват в тази епопея… Владимир Фьодоров, Иля Ханелайнен и Ото Сивоялг скачате с парашути и три и половина месеца живеят в тила на фашистите. Тази група изпраща в ефира редовни шифрограми за корабите, които се разтоварват в пристанищата за железопътния възел Раквер в Естония, където се отправят ешелоните и се строят стартови позиции за ракетите…
Съветските бомбардировачи нанасят удари върху необикновени цели — малки бетонни площадки, метални ферми с непозната конструкция, които на пръв поглед не заплашват никого… Но самолетите срещат силно зенитно прикритие, а заповедта е да се води точен огън… Много летци загиват, но заповедта е изпълнена — целите са унищожени. Сринат е замисълът на Химлер с «оръжието на възмездието» откъм Талин и откъм Псков да обстрелват градовете и преди всичко Ленинград…
По заповед на Върховното главно командуване командуващият артилерията на Съветската армия, главният маршал на артилерията Н. Н. Воронов взема мерки срещу едно вероятно използване на секретното оръжие на Третия райх.
На 19 юли 1944 г. Военният съвет на артилерията на Съветската армия утвърждава и изпраща във войските на противовъздушната отбрана «Предварителни указания за борба със самолетите снаряди». В този документ са формулирани основните принципи за организация на системата за отбрана на обектите и са дадени конкретни препоръки как да се използуват наличните средства при унищожаване на новия вид оръжие на противника.
А командуването на Ленинградската армия за противовъздушна отбрана разработва подробен план за борба със самолетите снаряди. След преработка той е утвърден на 29 юли 1944 г. от Н. Н. Воронов.
Въз основа на плана се провежда и учението, което завършва успешно и е първи опит за създаване на подобна система във войските за противовъздушна отбрана…
(По същото време в Държавния комитет по отбраната са извикани народният комисар на авиационната промишленост А. И. Шахурин, командуващият военновъздушните сили генерал А. А. Новиков и конструкторът на реактивни двигатели В. Н. Челомей. Те получават задача да бъде създаден безпилотен самолет снаряд. В. Н. Челомей е талантлив инженер. Две години преди тези събития той строи пулсиращ въздушно-реактивен двигател, собствена конструкция. Изпитанията са успешни. Немското тайно оръжие — самолетите снаряди — не го изненадват. Те се движат от подобен на изобретения от него двигател. Съветската конструкторска мисъл е достигнала до тази идея още през 1943 г. За Челомей не е проблем да изпълни решението на Държавния комитет… В началото на 1945 г. заводът, който той ръководи, изпитва съветски самолет снаряд с много по-добри качества от Фау–1. Правителството не разрешава новото оръжие да бъде употребено, тъй като ефективността му е най-голяма, когато се атакуват големи градове. Не бива да загиват невинни мирни жители. Ескадрилите тежки бомбардировачи с окачени под тях безпилотни апарати 10 X (десета модификация на неизвестно оръжие) така и недочакват заповедна за нанасяне на удари.
Съветските специалисти създават необходимо за фронта ракетно оръжие с твърдо гориво — легендарните «катюши», които в първите дни на войната завоюват неувяхваща слава. Нито една държава не притежава подобно оръжие, което всява ужас по бойните полета и кара нашествениците да треперят от внезапните му масирани удари. Над създаването на «катюшите» работят много творци, цяла ракетна школа, която от 1929 до 1945 г. разработва повече от 150 вида ракетни конструкции с твърдо и течно гориво. Само през десетте предвоенни години са разработени 50 типа балистични ракети. Но съветското военно командуване преценява, че при създадената обстановка е необходимо да организира масово производство и да използуват активно «катюшите»…
Два пъти героят на социалистическия труд академик Владимир Челомей умира през 1984 г. на 70-годишна възраст. След войната той работи над създаването на космически ракети.)
Тайната се разбулва
2 август 1944 година.
Чърчил произнася поредната си реч в Палатата на общините.
— Ако днес си зададем въпрос, уверени ли сме, че борбата с летящите бомби, оръжието, което не подбира своята жертва, е спечелена, ние имаме право да отговорим утвърдително! За това свидетелствуват останките на тези летящи чудовища, които завинаги потънаха на дъното на Ламанш… Но можем ли да си отдъхнем? В никакъв случай. Още малко, ще кажа аз, още малко усилия и нито един от летящите хищници няма да достигне до нашите мирни домове. И нашите граждани ще пият своя чай спокойно, без да се заслушват във воя на сирените и без да бързат за подземията… Още малко воля…