Към тези сведения се добавят и секретните документи за балистичната ракета, доставени от френската Съпротива…
Източна Полша е освободена. Съветските войски завземат полигона в Близна. Чърчил получава разрешение делегация от експерти да посети тези места. В същото време изпраща самолет, който да фотографира експерименталната станция североизточно от Дебице…
Английското разузнаване има вече достатъчно достоверни сведения за ракетата Фау–2. Това дава основание на Чърчил да предупреди членовете на Парламента:
— Джентълмени, вярвам, че у вас е останало впечатление, че аз говоря за реална опасност от атака на балистична ракета. Срещу нея няма средство за противодействие.
Но ние няма да позволим да ни изненадат. Ще търсим стартовите им позиции и ще ги разрушаваме, ще търсим заводите им и ще ги бием. Тази грижа съм възложил на известния вам специален комитет… Между другото, нека този комитет не забравя и за основното свое задължение своевременно да ни съобщи за опасността, за да можем бързо да подадем сигнал за тревога…
«В посланието си от 22 юли Вие благоволихте да ми съобщите, че сте дали необходимите указания относно експерименталната станция в Дебице.
От няколко дни група британски специалисти се намира в Техеран в очакване на входни визи за Съветския съюз, макар че на посланика сър А. Кларк Кър още на 28 юли бе възложено да помоли съветското правителство да даде указания на съветския представител в Техеран да им бъдат издадени визи.
Вие бяхте любезен да ми съобщите, че ще вземете тази работа под Ваше лично наблюдение. Смея ли във връзка с това да Ви помоля да дадете необходимите указания, за да могат нашите специалисти да продължат пътя си незабавно?
3 август 1944 г.»
«Получих посланието Ви от 3 август относно експерименталната станция. На съветския посланик е Техеран е възложено незабавно да издаде на британските специалисти входни визи за СССР.
4 август 1944 г.»
Последният въпрос
8 септември 1944 година.
Вечерният здрач изпълва кабинета на доктор Джонс. Настолната лампа разлива мека светлина върху отрупаното с книги бюро. Както ловецът, който е убил дивеч и разглежда с наслада ценните му рога, така разузнавачът доволен, с разпалено любопитство прелиства набързо направените от специалистите след операцията с «Дакота» скици на ракетата А–4.
Опита се да си представи как тя излита…
С хидравлични крикове току-що са я повдигнали във вертикално положение. С четирите си опашни стабилизатора тя се опира върху бетонната плоча… Включват двигателя. От специални балони газови струи задвижват първоначално турбината, заработват помпите и нагнетяват горивните компоненти в камерата, възпламеняват се. Образувалите се нагорещени газове напират и през соплото изригва огнен факел, реактивната струя расте, увеличава се нейното налягане върху тялото на ракетата. Когато теглителната сила надмине теглото й, ракетата започва да се движи нагоре все по-бързо и по-бързо. Теглителната сила вече е достигнала максималната си стойност около 25 тона, ракетата се е издигнала на височина около 90 километра и е развила скорост 1600 метра в секунда! Двигателят внезапно заглъхва, но полетът продължава. Вече никой не може да я спре…
Доктор Джонс вече знае, че масата на бойния заряд от бризантно взривно вещество не е 7 тона, а само един. Специалистите са му определили очаквания обем на разрушенията.
Но каква е максималната далекобойност? Дали цифрата 140 мили е вярна, или 180 мили? А какво е все пак горивото? Единият компонент със сигурност е спирт, а другият? Дали водороден прекис или втечнен кислород?…
Внезапен силен взрив разтърсва прозорците и кара доктор Джонс да скочи. Тревога не е обявена. Сигурно се е взривила газова магистрала. Звукът се чува откъм района на Чизвик и само след няколко секунди е последван от силен гръмотевичен тътен.
— Ракета! — извиква доктор Джонс пребледнял и поглежда към часовника. Часът е 18 и 43 минути.
Сега за него няма съмнение, това не бе самолет снаряд, а ракета, балистична немска ракета. Преди да падне на земята, тя се движи със свръхзвукова скорост и гръмотевицата след нейното взривяване е звукът, който я следва в долните слоеве на атмосферата. Тя се движи по-бързо от него.