— А генерал Метц?
Химлер не му отговаря, а само го поглежда изненадан през кръглите си очила.
Метц остава, но формално, без никаква власт. От сега нататък той само ще изпълнява заповедите на Камлер.
В края на август специалният комисар дислоцира ракетните батареи в Западна Германия и Холандия. В района на Хага заема стартови позиции групата «Север» и готви удар по Лондон. По градовете на Франция ще води огън групата «Юг» и 444-а отделна батарея. Координатите на техните стартови площадки са на 100 километра източно от Лиеж.
На 6 септември 444-а батарея изстрелва две ракети, които се взривяват по траекторията, а след два дни нейните Фау–2 събарят здания в Париж и убиват невинни хора.
Дълго време Фау–2 не се подчинява на волята на конструкторите. Една трета от тях продължават да се разрушават по време на полет. Вернер фон Браун се оплаква, че не му стига време с това непрекъснато местене на площадките. Тъкмо са се настанили в Полша, и тътенът на съветската артилерия ги изгонва и оттам…
Експерименталните Фау–2 продължават да се взривяват в края на полета. Въздушните взривове, макар и да са ефектни, са далеч от земята и не предизвикват необходимия разрушителен ефект. Оказва се, че взривателят е твърде чувствителен. Но Браун установява това много късно — чак в края на лятото… Обстановката е нервна, съветските танкове се устремяват към Близна. Ракетчиците бягат и се спират в Тухел. Браун няма време да усъвършенствува взривателя, а Хитлер не му дава спокойствие. Той бърза с ударите.
През есента Червената армия настъпва по целия фронт. Започва освобождението на Югославия. Фашистите напускат Финландия. Американците и англичаните дебаркират в Италия. Завършва освобождаването на Франция. Четири дни преди първото изстрелване на Фау–2 танковете на съюзниците от Брюксел тръгват към Германия. Всички виждат, че Хитлер губи войната, но не и той. Фюрерът продължава да се кълне, че ще срине Лондон и ще застави англичаните и американците да сключат сепаративен мир. Тогава вермахтът от Западния фронт щял да налети срещу Червената армия и ще дойде победата!…
Конструкторите на Фау–2 монтират взривател с ограничена чувствителност, който намалява силно разрушителната сила на бойната глава. Независимо от това в началото на септември Фау–2 е приета в този вид на въоръжение… Но количеството, необходимо за нанасяне на планираните удари, все не достига.
Камлер бърза да угоди на своя шеф. След разговора с Химлер, вдъхновен, той заповядва и 444-а батарея да бъде готова да нанесе удар по Лондон.
Камлер добре знае, че ракетите се разсейват значително, и затова заповядва данните да се изчисляват по географския център на Лондон, разположен край гара Ватерлоо.
Безпомощност
10 ноември 1944 година.
В Палатата на общините Чърчил говори разпалено за успехите на дебаркиралите дивизии, за героизма на английския войник, за твърдия характер на лондончани, които продължават да се трудят въпреки новите нападения на фашистите. И тук той все пак решава да съобщи за Фау–2.
— Вече един месец ние изпитваме ударите на новото варварско оръжие, балистичната ракета. — И бърза да успокои духовете: — По бойни възможности тя е сравнима със самолетите снаряди… И нейният заряд е около един тон бризантно взривно вещество, дълга е 47 фута, тежи 15 тона; стартира вертикално, издига се на височина 70 мили. Противникът ги изстрелва от разстояние 200 мили. Скоростта й е извънредно висока — 3000 мили в час, поради което нашата противовъздушна отбрана е в невъзможност да съобщи своевременно за нападението. Но ние вече знаем, че стартовите им позиции са някъде край Хага и много скоро ще ги заставим да спрат тези пиратски нападения…
Почти всеки ден Чърчил пита своя секретар дали немското радио или немските вестници не са съобщили за употребата на балистичните ракети. Той се страхува да не би подобно съобщение да предизвика паника сред и така наплашеното население. И не толкова за самия смут, колкото до личната му заинтересованост по този повод да не бъде критикуван от опозицията, която напоследък се е активизирала. Ще го обвинят в неосведоменост. Той беше изпаднал в много деликатно положение. Но днес все пак реши, че е по-добре той пръв да съобщи, като разчиташе чрез своето доказано красноречие да успокои духовете и да предотврати ударите от страна на противниците… А докато изчакваше разузнаването, събра за него максимална информация и дори изпрати благодарствено писмо до Сталин.