«Уважаеми маршал Сталин,
Вие вероятно помните телеграмите, които си разменихме през лятото относно заминаването на британски специалисти за германската опитна ракетна станция. Дебице в Полша, на която Вие благоволихте да окажете съдействие.
Сега ми стана известно, че специалистите са се завърнали в Англия и са донесли със себе си ценна информация, която запълни някои празноти в нашите познания за ракетите с далечно действие.
Моля да приемете моята благодарност за превъзходната организация на това пътуване и за помощта, която е била оказана от съветските власти на нашата мисия.
С искрено уважение
Ваш Уинстън Чърчил
Чърчил разбира, че всяко премълчаване на фактите се отразява неблагоприятно върху неговия авторитет. Ето защо днес иска да покаже преди всичко трудностите, които правителството среща при отразяване на атаките на новото оръжие… Чърчил обаче не обещава, че за в бъдеще ще стане възможно своевременно да се съобщава за нападението. Войната си е война!
(Самолетите от ПВО продължават да патрулират край Хага със задача да открият нови складове за ракети и стартови позиции…
Близо до Нордхаузен английското разузнаване открива и главния завод за производство на ракети. Но той се оказва трудно уязвим от въздуха. Разположен е в два успоредни подземни тунела, построени в стари гипсови кариери.
Авиацията нанася удари по вероятните места на стартови позиции и по влаковите композиции, но ракетите продължават да се сипят в сравнително големи количества над Лондон. Жертвите нарастват.)
— Балистичните ракети ни изправят пред други трудности — продължава своята реч Чърчил. — Всяка взривила се ракета създава огромен кратер. Но какво значи това в условията на модерния град?… Зданието е съборено, но оттам изтича газ, подпалва се, възниква пожар, загасва осветлението в квартала — прекъснат е електрически кабел, улиците са наводнени — разрушен е водопровод… Ако ракетата се взриви в Темза, водата може да нахлуе в метрото или бог знае къде. — Чърчил се сеща, че тя може да нахлуе в неговото скривалище, и потръпва. — Гражданите трябва да разбират усилията ни да възстановим по най-бързия начин повредите, но и да се включат в спасителните действия на специалните ни отряди…
Този път Чърчил не казва нищо за «летящите бомби»…
(Немците започват да изстрелват самолетите снаряди от самолети носители, което създава за противовъздушната отбрана нови трудности. Направлението за атака се изменя. Противникът нахлува откъм североизток. А това заставя ПВО спешно да преустройва бойния си ред.
Самолетите носители Хе–111 пускат летящите бомби нощем: на височина 300 метра, което силно затруднява ефективната стрелба на зенитните оръдия. В тъмнината ярката реактивна струя зад Фау–1 пречи на изтребителите да определят истинската дистанция.)
Чърчил завършва своята реч по традиция вдъхновено:
— Много скоро ние ще унищожим и последното гнездо, откъдето излитат новоизлюпените хищници, и ще се поздравим с победа. Лондон ще издържи и това изпитание…
Част пета
Химери в наследство
Операция «Елстер»
Нощта на 29 ноември 1944 година.
Гъсти облаци са скрили звездите над източното крайбрежие на САЩ. Оловносинкавата повърхност на океана внезапно се раздвижва и от дълбините бавно, почти крадешком се показва гладкият стоманен гръб на германската подводница с номер У–1230. Люкът се отваря. Пускат гумена лодка. В нея скачат двама души и започват бързо да гребат към брега. Стоманената акула безшумно хлътва под водата.
Дежурните пред екраните на бреговите радари не забелязват нищо обезпокояващо. Кой е можел да предполага, че ехото на войната в Европа ще преодолее Атлантика?
На това разчитат двамата опитни есесовски диверсанти. След половин час гребане те се вкопчват в сушата…
Така започва операцията на отдела за диверсии при Главното управление на имперската безопасност с кодово наименование «Елстер» («Сврака»).
Преди да се разделят, агентите унищожават лодката и разпределят помежду си подготвените отрано диверсантски атрибути — пари, мастило за тайнопис, радиопредаватели и т.н.
Единият по документи е капитан Едуард Грин от Бриджпорт, а другият — Джек Милър.
В действителност първият по шпионската картотека е американец от немски произход Уйлям Куртис Колпаг с псевдоним Били. Получил е солидно електротехническо образование в Масачузетския технологичен институт, има звание мичман от американския флот, изпълнявал е задачи в Латинска Америка.