Вторият е агент на отдела за диверсии № 146 Ерих Химпел по специалност радиоинженер, бивш резидент на абвера в столицата на Перу Лима.
Преди да предприемат това екзотично пътешествие под водите на Атлантика, агентите изучават балистичните ракети на Вернер фон Браун и начините за насочването им по радиосигнал.
За да се отклони вниманието на ФБР, на американците е «подхвърлен» ръководителят на фашистката служба за саботаж в САЩ Ервин Лакузен, който няма никаква представа за тази задача…
«Кога противникът може да се съгласи да преговаря?» — пита Хитлер свои приближени и сам си отговаря: — Когато е притиснат в клещи и дивизиите му нямат друг избор, освен да се предадат, ако не искат да бъдат смлени… Ето това ще трябва да постигнем в най-скоро време… Хитлер отново е завладян от страстите на авантюриста. Той е решил отново да блъфира, но този път с неочаквана военна операция…
«Волфшанце», личният апартамент на Хитлер. Тук са Кайтел, Йодъл, началник-щабът на сухопътните сили Гудериан, генерал Крайне от военновъздушните сили. Докладва Йодъл.
— Мой фюрер, през последните три месеца вермахтът загуби един милион и двеста хиляди верни вам войници. Ние не можахме да въздействаме на Румъния, България и Финландия да не скъсват с нас дипломатически отношения по понятни причини.
— Нима тези марионетки ви изплашиха, Йодъл? — апострофира го Хитлер.
— Мой фюрер, положението е много сериозно. Ако ние не предприемем необходимите действия, за да обърнем събитията в наша полза, скоро на германска земя ще маршируват съюзниците.
— Спрете, Йодъл, вие сте паникьор! — почти му изкрещява Хитлер, после отива до военната карта, окачена на стената, и я натиска с юмрук:
— Ще настъпим ето тук, в Ардените!
Присъствуващите го гледат изумени от така неочакваната му реакция.
— Ще се врежем между американците и между англичаните. Докато се опомнят, ние ще им забием такъв щик, че те веднага ще се скарат.
— Но, мой фюрер, а на Изток?
— Надявам се, че ще ви стигне умът в главата, за да се сетите, че там ми трябва затишие. Направете нещо, Йодъл. Нека руснаците да спрат…
Обърна се към картата с гръб към останалите и продължи да разяснява своя замисъл:
— Ще притиснем към Северно море поне тридесет дивизии на Чърчил. Нека тогава той реши ще продължава ли войната, или ще иска преговори с нас… И не забравяйте за въздействието с нашето оръжие Фау.
Надеждите на Хитлер, свързани с «оръжието на възмездието», се засилват особено след една негова среща с главния конструктор от «Пенемюнде».
— Аз отдавна имам идея да създам мощна двустепенна ракета — пояснява му Браун. — Ракета, която само за 35 минути да прелети океана.
— Но това е изумително! — възкликва Хитлер.
— Конструктивната документация е готова. Ракетата ще бъде съставена от вариант А–9 и вариант А–10. Със 70 тона гориво ние ще пренесем един тон взривно вещество на разстояние 5 хиляди километра. Ако целите са в Америка, бихме могли да привлечем към задачата нашите колеги от Япония.
— Нима!
— Няколко техни подводни лодки могат лесно да се доближат незабелязано до бреговете на САЩ. В момента когато нашите ракети ще летят натам, те ще изплуват над водата и ще изстрелят няколко самолета снаряда по Сан Франциско например или по Лос Анжелос!
— Но това е великолепно! Ще наредя да се свържат с японците…
(Японските специалисти през това време сами разработват собствена конструкция на самолети снаряди включително и апарати с кабина, в която се настанява пилот смъртник — камикадзе. Тяхното използуване е добре познато на историята. Но и предлагат обмен на информация. Още не са разкрити тайните около потопяването на една японска подводница край Сингапур. Водолазите изваждат част от документите, но повечето от тях са негодни за използуване. Преди да получат от Берлин нова пратка, японците започват да разработват свой проект, известен като «Сюсуи» («Есенни води»), който обаче ще остане за дълго тайна за самите японци…)
Хитлер подхваща идеята на Браун като спасителен пояс. И защо не. Удар с ракета в предварително обявеното време в самия център на Ню Йорк! Това ще има колосален психологически ефект! Чак тогава американците ще станат по-сговорчиви по отношение на сепаративните преговори…
Браун мисли за голяма ракета отдавна. През 1941 г. той извиква ракетния специалист Херман Оберт, който поради румънското си гражданство не е допуснат до секретните изследвания, и му казва: