— Райхът никога няма да забрави вашите заслуги. Райхът се нуждае от вас. Фюрерът ни е поставил големи задачи и ние гледаме напред. Сега създаваме едностепенна ракета. Сам разбирате, че когато наберем опит, тя няма ли да ни задоволи. По-нататък ще ни потрябва един двустепенен или тристепенен вариант. Зная, че вие ги предлагахте за полети в космическото пространство. Но да говорим за това сега е безпредметно. Първо, ще се съгласите с мен, че това е твърде далечна и неясна перспектива. И второ, на нас сега ни трябва оръжие. Разчитам на вас…
Още през октомври 1941 г. Оберт предава на Браун своя ескизен проект. През 1943 г. той е почти разработен, но за производство и дума не може да става, докато не се получи нещо с А–4. Сега обаче реализирането на свръх далекобойната А–9/А–10 се форсира.
Първата степен А–10 е дълга 18 метра с диаметър 3,5 метра и маса 87 тона. Общата маса на цялата ракета е 100 тона…
Браун е намислил да се прицели в най-високия за времето си небостъргач в Ню Йорк — Емпайър стейт билдинг. Радиостанциите ще съобщят предварително. В Америка ще настане паника и ефектът от взрива на ракетата ще бъде колосален. Но само едно го безпокои: ще падне ли тя точно в небостъргача? Досегашните му ракети Фау–2 преди старта се насочват в целта и по време на полета са неуправляеми. Но разсейването им е огромно. Значи новата ракета ще трябва да се управлява… И Браун решава диверсантът в определения час да постави апарат в небостъргача. Той ще работи само няколко минути и като магнит ще привлече към себе си приближаващата се с огромна скорост ракета.
Идеята е възприета и сега двамата агенти поглеждат към небостъргача — живи или мъртви, поне един от тях трябва да постави апаратурата в уречения час. Иначе ракетата може да се сгромоляса в океана. А Браун ще го очаква световен конфуз…
Размисли преди Коледа
Доктор Джонс се заглежда през прозореца в рояка снежинки, които се сипят от ниското небе. Броени дни остават от старата 1944 г. Какво ще донесе новата 1945 г., на Англия?…
Без да срещат сериозна съпротива, съюзническите войски освобождават цяла Франция, Белгия, част от Холандия и почти целия Люксембург. През есента те излизат на границата на Германия и даже проникват на територията й. Седем съюзнически армии — четири американски и по една английска, френска и канадска — са заели изходни позиции за настъпление срещу хитлеристката «крепост».
Червената армия, която настъпва от Изток, е достигнала Висла — центъра на Полша — и се устремява към Източна Прусия. Фашистка Германия е в клещи.
Хитлер при особени мерки за запазване на тайната подготвя и нанася в средата на декември силен удар по американските войски, разположени в Ардените. Две танкови и една полева армия се вклиняват по същите пътища, по които нацистите се промъкват през май 1940 г. във Франция.
Изплашени, съюзниците искат помощ. Москва им обещава Съветската армия да предприеме широко настъпление по целия централен фронт не по-късно от втората половина на януари.
«Напоследък — мисли доктор Джонс — недоволството от Чърчил все повече расте.»
Той прелиства сутрешните вестници. Една от статиите е от Хърбърт Уелс, озаглавена «Чърчил трябва да си отиде». Уелс малко е пресолил нещата, но все пак е показателно, че към Чърчил сега се отнасят много по-критично. Сам Джонс изпитва на гърба си проклетия характер на премиера, който се съобразява с мнението му, но не пропуска възможността да изкаже недоволство, макар и за нещо незначително. Ето защо той сякаш все търси начин за своеобразна реабилитация, без да бъде уверен, че неговата дейност заслужава такава квалификация.
Джонс защитава своите убеждения, че немците въпреки всичко ще продължат да използуват всевъзможни варианти на «оръжието на възмездието». Но не поради военна необходимост. Според него те са болни от тщестлавие… Той предупреждава за очаквани изненади.
Атаките с балистичните ракети се усилват. Но това не значи, че хитлеристите са се отказали от летящите бомби.
«Болестта тщестлавие се намира в кръвта на самата нация — казва Джонс. — Аз предвиждам изненади…» Това разсъждение идва не само от професионалния му навик да се съмнява във всичко, но и от горчивия му опит.
Настъплението на съюзниците принуждава немците да напуснат стартовите позиции за Фау–1. През декември полкът на Вахтел е разформирован и батареите му се вливат в 55-а зенитна дивизия. Сега разстоянието от територията, на която още се намират немските войски, до Лондон, не позволява столицата да се обстрелва с Фау–1. Но Джонс имаше данни, че усилено се разработват самолети снаряди с по-голяма далекобойност.