Продължават набезите със самолети носители. До началото на декември участвуват около 100 Хе–111. Те влитат предимно нощем на групи по 15 до 50 самолета откъм Северно море. Приближават се незабелязано, като летят на височина до 100 метра над водата. На около 100 километра от брега набират височина няколко хиляди метра и всеки самолет пуска по една Фау–1 на разстояние 60 километра от сушата, отново се спускат над водата, изчезват от екраните на радарите, за да кацнат някъде в Холандия…
Правителството отначало не разрешава да се бомбардира Хага, откъдето предимно се изстрелват Фау–2. Но после си затваря очите.
Доктор Джонс е недоволен. Нито неговата служба, нито останалите разузнавателни органи са успели да направят точна преценка на резултатите от контрадействията на английската авиация. Той не се съмнява в това, че немците непрекъснато променят позициите си. Ето защо настоява бомбардировките над Хага да се извършват с много по-голяма интензивност.
Някой беше предложил пред летящите балистични ракети да се създава плътна завеса от непрекъснато избухващи зенитни снаряди. Каква наивност, си казваше доктор Джонс. Та нали теорията на вероятностите сочи, че за да бъде унищожена само една ракета, ще са необходими най-малко 320 хиляди снаряда! Нереален е проектът на американците за създаване на антиракета, която щяла да посреща Фау–2 и да се взривява пред нея или в близост до нея…
На какво все още се надява Хитлер? Вашингтон е убеден, че много скоро той ще има в ръцете си атомна бомба… И то преди тя да бъде създадена в САЩ… Джонс не вярва на това. Но едно е да вярваш, друго да искаш доказателства. И доктор Кроу не вярваше, че немците ще създадат ракети. Една немска ракета с някакъв си ядрен заряд за него беше абсурд… Съществуват косвени доказателства, че там нищо подобно не се върши. Урановата руда, пренесена от Белгия, стои неизползваема в Източна Германия. Немците са далеч от бомбата. Но защо Айзенхауер нареди съюзническата армия да се комплектува с гайгерови броячи, а медицинската служба да обърне внимание на възможността от появяването на «странни симптоми на неизвестна болест»? Значи главнокомандуващият предполага, че по пътя на настъпващите войски немците могат да разпръснат радиоактивна прах. Но това не е атомна бомба!
Американското разузнаване знае, че в Германия се строят уранови котли, където се натрупва значително количество радиоактивен материал. Оттук идва цялата работа. Не е случаен и техният засилен интерес към немските ядрени изследвания…
Един ден всичко ще си дойде на мястото. Джонс пак се заглежда в снежинките, които се блъскат в прозорците, и отново си задава същия въпрос: «Какво ще донесе на Англия 1945? — И си пожелава: — Дано жертвите са по-малко…»
Мисията «Алсос»
«Но за какво настоява този смахнат холандец? Нима си въобразява, че ще го послушам?» — си мисли полковник Борис Паш, облегнат върху перилата на открития балкон и впил поглед в далечината, там където се стрелкат далечни светкавици. В тази душна нощ той не може да заспи и е излязъл на хлад. Отдавна не е валяло дъжд и сухотата се промъква като осил в гърлото му. Напразно се опитва да се освежи с чаша сода. Все му се струва, че водата тук е блудкава. Проклета вода, проклето време. Защо ли трябваше да напуска Америка?
Генерал Лесли Гроувс, ръководител на «Манхатънския проект», му бе възложил грижата от физиците да не изтича никаква информация за атомната бомба. Когато му повери мисията «Алсос», Гроувс му каза:
— Ние не бива да допуснем нито червените, нито някой друг от съюзниците ни да узнае нещо за работата на немците. Ние трябва да пленим цялата научна документация и всички физици, не само които са се занимавали с урановия проект, но и онези, които са работили в други сектори за създаване на оръжия…
Борис Паш възприема тази задача като шанс да се издигне в йерархията на американските служби за сигурност. Представи си как пленява най-големите светила на Германия и кораби, пълни със запечатани сандъци, в които акуратно са подредени научно-техническите разработки а Третия райх, и как тези кораби поемат през Атлантика…
— Ако на пътя ви попадне нещо, което вече е създадено — му каза Гроувс, — вие трябва да направите всичко възможно то да не попадне в чужди ръце, даже ако се наложи и да го унищожите.
Задачата изглежда пределно ясна. И Борис Паш със специалните джипове и униформата, върху която има извезан знак бяла буква алфа, пронизана с червена стрела, нахлу в Париж. Но още при първите контакти с тукашните учени в главата на ръководителя на военнонаучната секретна мисия «Алсос» настъпи объркване. За това си имаше причини. Колкото и да бяха надменни американците, не бяха така добре осведомени какво се върши от научния фронт в Европа.