— Ако Америка скрие от нас своите разработки, това ще бъде акт на грабеж на национални ценности от Франция и от Англия. Всички ние ви изпратихме и учените си, и теоретичните си разработки, които пристигнаха тъкмо навреме. Не вярвам да не са ви послужили. Или вие ще споделите с нас докъде сте стигнали, или аз ще настоявам за среща с генерал Де Гол. Повярвайте ми, няма да ви е никак лесно да се измъкнете. Не забравяйте, че Халбан и Коварски заедно с тежката вода пренесоха от Париж и научни открития, за които има доказателства, че са патентовани у нас…
Едри капки дъжд се посипват по перилата на балкона. Борис Паш, който търси успокоение, протяга ръка, мокри я и изтрива пламналото си лице… Завалява…
Червените са на Одер!
31 януари 1945 година.
Рано сутринта началникът на партийната канцелария Борман прекъсва съня на Хитлер:
— Мой фюрер! — вика възбуден още на прага той. — Съветските танкове са форсирали Одер и са само на 60 километра от Берлин! Те се движат насам!…
Фюрерът още не се е опомнил от провала на поредната авантюра в Ардените…
(На 11 декември всички командири на дивизии, воюващи на Запад, извикани в щаба на Рундщет, предават личното си оръжие и натоварени с автомобили, пристигат пред бункера на Хитлер в «Адлерхорст»… Генералите така са следени от злите погледи на есесовците от личната охрана на фюрера, че не смеят да кихнат или да посегнат към носната си кърпа… Хитлер с бледо лице, треперещи пръсти и постоянен тик на лявата ръка държи двучасова реч:
— Аз искам от вас победа. За нас Ардените са съдба. Немският народ заслужава този подарък. Спрете ги. Те няма да посмеят да продължат. Тогава оттук ще прехвърлим войските на Изток. Това е последният ни шанс да предизвикаме сътресение в коалицията… Тя и без това се раздира от противоречия… Ще чакам да ми доложат, че сте ги разбили…
Сутринта на 16 декември 1944 г. започва Арденската операция… В осъществения пробив с широчина 100 километра най-отпред в трофейни джипове се движат облечени в американски военни униформи, снабдени с американско оръжие специално подготвените диверсанти на Скорцени. Тяхна плячка са щабовете и тиловите части. Войските на съюзниците са изненадани и изпадат в паника. А през това време английският фелдмаршал Монтгомери играе своя голф в холандския град Айдхофен заедно с някой си Рис, известен ас в тази игра…
На 8 януари 1945 г. дисциплинираните немски войници правят кръгом и се изтеглят на изходните си позиции! Те не разбират защо техният фюрер им отдава тази странна заповед!
Разузнаването докладва на Хитлер, че Съветската армия се готви за голямо настъпление… Със започването му той прехвърля дивизии от Западния фронт на Изток… Хитлер не говори вече за операцията «Вахта на Рейн», тя е негов пореден неудачен риск… Настъплението на Съветската армия срива военнополитическите му сметки, свързани с Арденската операция…)
Хитлер дълго не може да се събуди от мрътвешкия си сън. Тази нощ той заспива много късно. Мъчат го кошмари. Едно състояние, когато нито си заспал, нито си буден… Той сякаш вижда как съветските танкове навлизат в територията на Австрия. С грохот се рушат старинните замъци на неговата крепост Източна Прусия… На Запад англо-американците са се окопитили след поражението, което им нанася с Арденската операция… Неговите елитни войски мъчително отстъпват и от Запад, и от Изток, а зад тях остават полета, осеяни с разбита техника и обгърнати с дим половин милион кръстове… Сраженията вече се водят на германска земя… Пред него изплува лицето на Гудериан. Ах, този Гудериан, така послушен, сега му говори като учител:
— Нищо повече не може да се направи. Като военен ще ви кажа, че от военна гледна точка ние вече загубихме войната!… Време е да се разберем със Запада и да прехвърлим дивизиите на Изток… Одер, ето тук ще се реши дали те ще вземат Берлин, или ние ще тръгнем отново на Изток…
Странно, при други обстоятелства Хитлер би го наругал, би го изгонил, би го натикал в миша дупка, а сега го слуша смирен като ученик от гимназията… А, ето го и Шпеер.
— Но, мой фюрер!
«Гледай ти, поне този е запазил благоприличие. И какво иска да му каже хитрецът с толкова здрави връзки сред германските монополи? Как няма да ги има, като подписва поръчките. Кой го знае в кои банки колко пари е скътал, мошеникът. И се прави на верен. Но нека го изслушам.»
— Мой фюрер, ние загубихме почти сто завода. Силезия, където ковяхме нашите оръжия, е в ръцете на противника. Остава ни само Рур. Не искам да кажа колко сили ни трябват, за да си върнем Силезия. Ние ще им изпратим нови танкове и нови самолети. Но не е там работата…