— Това ще е едно от поредните изпитания на ракетни двигатели, които не вярвам да се създават някъде другаде по света. Работата, естествено, е нова и рискована, възможни са изненади, но предпазните мерки, както виждате, са предостатъчни. Експериментаторите са далеч от възможното огнище на пожар или на взрив. А сега с ваше разрешение ще пристъпим към изпитанието.
Генерал-полковник Фон Фрич кимва утвърдително. Дорнбергер подава сигнал. Пред пулта са Браун и специалистът по ракетни двигатели Ото Рудолф, чието кръгло, гладко избръснато лице със свити устни издава особена напрегнатост. Натиснат е главният бутон, който включва запалването — подадена е искра.
Само след секунди от изходния отвор на камерата изригва кълбо пламък, яркостта му се усилва, расте дължината му и шумът става все по-непоносим, преминава в свистене, смесено с неистов рев, от който ушите болят. Нараства чувството, че след малко ще се случи нещо много страшно, ще се раззине земята или ще се взриви пространството…
Всичко това, продължило няколко десетки секунди, внезапно спира. Въздухът е нажежен. Сякаш звучи тишината. Настъпва една пауза, когато на всеки му е трудно да заговори, пауза, която става все по-дълга и по-дълга. Дорнбергер гледа втренчено лицето на Фон Фрмч. Всичките му сетива са приковани от една мисъл: «Какво ще каже Фрич.» В очите му той открива изумление, примесено с възторг. Дорнбергер поглежда към Браун и тайно му намига. Това е сигналът, че са успели. Фанатичният артилерист Фон Фрич е поразен.
— Каква демонична сила! — извиква той най-после, като се извръща наляво и надясно, сякаш търси съмишленици във възторга си.
Неговите думи действуват като клапан, който отприщва емоциите от впечатлението, и всеки бърза да сподели своето.
— Какво ще кажете? — обръща се Фрич към Рихтхофен. — Тази мощ надминава авиацията!
— Впечатляващо! — отговаря Рихтхофен, а мислите му са устремени към въпроса, как да ангажира в тази работа своя шеф, генерала от авиацията Алберт Кеселринг.
Гостите като по традиция се отправят в една от залите, където се срещат с водещите инженери и конструктори, с всички ония, които практически създават тази нова техника.
Това е 1936 година. Тя ще трябва да изиграе голяма роля в живота на нацисткия ръководител Хитлер, който е намислил да създаде световна империя. Но първо ще му трябва мощна армия, военна промишленост, която да я захранва със също така мощно оръжие. Генерал-полковник Вернер фон Фрич знае за тези планове на фюрера и с всички сили ще му помага да ги осъществи. Днес той усети една възможност за съвършено ново оръжие, което смътно си го представяше. Овладян обаче от тази идея, той вече си представя войната — тотална, мълниеносна, с пълно унищожаване на всичко живо и неживо, когато онова, което стърчи над земята пред войските и пречи на тяхното придвижване, е сринато до основи и вече не съществува като исторически факт… Фон Фрич знае, че не само той търси възможности за ново оръжие, че могат да го изпреварят от Генералния щаб или бог знае откъде и да се представят с идеите си пред фюрера. Той не искаше да бъде изпреварен… Но какво все пак може да излезе от тази огнена пещ, която току-що му демонстрираха?… Дали това няма да е средството, което ще съкруши моралния дух на населението с този си рев. Фюрерът отделя голямо внимание на авиацията, особено на бомбардировъчната.
И не случайно. Той е замислил да я използува масирано, внезапно, тотално… Не могат ли сухопътните сили, които той има честта да командува, да получат подобно средство? Какво като се наричат сухопътни сили… Тъкмо тогава авторитетът му пред Хитлер ще нарасне…
— Двигателят, който току-що видяхте, един ден ще позволи да се изстрелват огромни балистични ракети с течно гориво — обяснява разпалено Браун, седнал от другата страна на госта. — Представете си, че един ден ние ще имаме прекрасната възможност да нанасяме удари по цели, отстоящи на стотици километри. И, забележете, кое е най-същественото. Излети ли ракетата, само един бог може да я спре. Нито днес, нито когато и да било ще може да се намери средство, което да предотврати обстрела на една балистична ракета, поела веднъж по своята траектория…
— Господа, аз да си призная, съм изумен. Изумен съм и от вашите изобретения, и от вашите добродетели на истински германци — казва тържествено Фон Фрич, вдигнал чаша с искрящо шампанско сред бурни ръкопляскания.