«Но какво иска да му внуши Шпеер? А, ето за какво намеква, за преговори… И какъв е този меморандум, който тика под носа му? Подписан бил от триста крупни босове. И те са му заявили: „Войната е към своя край. Необходими са срочни мерки за запазване на това, което е останало от Германия“ Пораженци! Но защо Шпеер се прави на невежа? Нима не знае, че аз вече водя преговори. Това може да му го каже самият Рибентроп…»
(Хитлер наистина води преговори чрез своите тайни представители, но напълно безуспешно. Той предлага сепаративен мир, спиране на бойните действия на Западния фронт само за да прехвърли дивизии на Изток. Предлага на Англия съвместни действия срещу Съветския съюз. Нито правителството на Англия, нито на САЩ имат кураж да приемат тези предложения. Трудно беше да се разчита, че светът ще прости страшните злини на «кафявата чума». И никой не можеше да гарантира дали този свят няма да взриви и да изхвърли кабинетите, осмелили се да сключат каквото и да е съглашение с Хитлер. Този страх възпира иначе способните на политическа еквилибристика западни политици.)
Хитлер най-после се събужда… Поглежда Борман враждебно… Изслушва неговия доклад за тежкото положение на Източния фронт, който е така близо, че тътенът на оръдията се чува, и нарежда да съставят директива за усилено производство на новите видове оръжия, включително на «оръжието на възмездието»… Фашисткият предводител се надява на чудо…
На 8 януари 1945 г. Браун поставя гигантската ракета А–9/А–10, предназначена за обстрелване на американските небостъргачи на стартовата позиция за експериментално изстрелване… Опитът, уви, е неуспешен…
Но какво става с агентите, които трябва да монтират радиопредавателите за насочване на супер ракетата в Ню Йорк?
Колпаг се среща с американския си приятел Том Уорънс, който работи във военната промишленост. Но нито брилянтите, нито доларите не подмамват стария ветеран, раняван два пъти във войната. Той предава фашисткия агент на ФБР. Американските контраразузнавачи се смеят, когато той им обяснява как германците с ракета ще обстрелват Ню Йорк. Но за всеки случай го арестуват. Колпаг, за да си спаси живота, издава другия агент Химпел.
Химпел, без да подозира нищо, изпраща успокояващи радиограми до Ото Скорцени… Един ден излиза от хотела, за да си купи вестник. И… само с едно движение се издава. Наблюдателното око на продавача, сътрудник на ФБР, забелязва, че гладко избръснатият господин, след като взима няколкото цента ресто, с привично движение на ръката ги пуска в горното джобче на сакото си. Този жест, характерен за него, е достатъчен, за да бъде арестувал веднага… Агентите са съдени от военен съд…
Браун не се отчайва. Той предлага нова ракета да се насочи в Ню Йорк от пилот смъртник! И продължава своите изпитания.
На 24 януари Браун обядва с най-близките си сътрудници и е в добро настроение. Току-що е произведен експериментален пуск на една от степените на гигантската ракета. Генерал Дорнбергер го няма. Изпратиха го някъде из Северна Германия, за да обучава ракетчици.
— След днешния старт — казва Браун — можем да смятаме, че проблемът с последната степен е технически решен… Скоро ще имаме ракета «Америка А–9/А–10». В този момент в казиното се втурва дежурният унтерофицер:
— Руските танкове са в Шчечин!
Всички го гледат втрещени.
— Червените са на Одер! — повтаря той… Райхсфюрерът от SS Химлер с група армии «Висла» се изпречва пред настъпващите към Одер съветски дивизии. С него е Ото Скорцени, който отваря шлюзовете на реката. Пред съветските войски се създава огромно изкуствено езеро. Това е краят на 1944 г. Хитлер е заповядал всички германци от 14 до 65 годишна възраст да стиснат здраво оръжието… Химлер спешно евакуира ракетния център «Пенемюнде»…
Хиляди хора под силна есесовска охрана тръгват през Померания към планините Гарц. Мощните бомбардировки на англичаните не карат ракетчиците да се помръднат от острова, но съветските танкове ги изплашват не на шега…
Кавалкадата пътува за подземния завод до Нордхаузен, където през това време под ръководството на Ото Рудолф в пълен ход е производството на Фау–1 и Фау–2. Над Лондон и Антверпен продължават да се сипят «летящи бомби»…
Най-после в началото на февруари колоната пристига…
След бомбардировката на «Пенемюнде» Химлер взема решение масовото производство на Фау–2 да се пренесе тук в подземния завод. Работят затворници от концлагера «Дора».