Ето защо не бива да се отхвърля възможността да се потърси зараждането на идеята за ракетно-ядреното оръжие във фашистка Германия. Нещо повече, трябва добре да си представяме какви сериозни военнополитически предимства биха получили хитлеристите, ако имаха това оръжие. С голяма доза сигурност можем да предполагаме, че те непременно щяха да го използуват, както без смущение употребиха масирано ракетите за тероризиране на мирното население.
Защо те все пак не можаха да се сдобият с ядрено оръжие? Те бяха готови да получат атомната бомба: първи започват необходимите изследвания; първи получават реални резултати по пътя на ядрената верижна реакция; първи организират производството на метален уран. С една дума, бяха извършени всички предварителни изследвания. Суровината — металният уран — вече се произвежда. Оставаше само да се превърне в подходящ изотоп — уран 235, т.е. да се извлече той от нея. До 1942 г. немските учени са в челото на колоната… За щастие от тук натам маховикът беше спрян от активните действия на Съветската армия. Милиардите за гигантските ядрени заводи се топяха в ковачницата на Круп, чиито снаряди се изсипваха в нечувани количества, за да спасят агонизиращия стратегически план за «блицкриг». В момента когато вермахтът се топи и Третият райх се задъхва, тъкмо през 1942 г. немският атомен проект започва да буксува. Нито един немски учен няма кураж да предложи на Хитлер да задели огромни средства за създаване на цял нов отрасъл на промишлеността. А зад океана правят скок в това отношение.
Разбира се, голямо влияние оказва и субективният фактор. Нека не забравяме за героичните усилия на норвежките патриоти, които взривяват завода за тежка вода в Рюкан, мъжеството на английските и американските летци, които бомбардират военнопромишлените центрове на Райха, безстрашието на немските антифашисти, включително на онези учени физици, които на практика саботират военните аспекти на ядрените изследвания.
Всичко това е така. И кой все пак не даде възможност на хитлеристите да стоварят върху света атомната смърт, да създадат ракетно-ядрено оръжие? Отговорът на този въпрос трябва да търсим в действията на Съветската армия, тя им попречи да съединят Фау–2 с атомните бойни заряди, да се сдобият с ракетно-ядреното оръжие…
«Алпийската крепост»
Нощ. Колони от специални автомобили под силната охрана на SS се изтеглят от района на Хага към западната част на Германия. Заедно с тях се движи и черен мерцедес, в който на задната седалка дреме генералът от SS Ханс Камлер… Подчинените му подразделения Фау–2 бягат пред настъпващите съюзнически войски. Той е принуден да преустанови ударите и сега бърза да докладва лично на Химлер за състоянието на нещата.
През това време подземният завод до Нордхаузен по инерция продължава да бълва нови и нови Фау–2 и Фау–1. Няма вече кой да ги изстрелва, но Ото Рудолф ги произвежда с цената на робския труд на концлагеристите.
На 3 април, преди още да пристигне в Берлин, радистът докладва на Камрел шифрограма: «Водещите конструктори и други ценни работници, свързани с „оръжието на възмездието“, без шум евакуирайте от Нордхаузен в „Алпийската крепост“. Химлер!»
«Алпийската крепост.» Това курортно местенце се измира там, където се съединяват границите на Германия, на Австрия и на Швейцария. Там е възнамерявал да се оттегли и фюрерът, за да ръководи по-нататъшните операции.
Англо-американските войски бързат да завземат подземния завод до Нордхаузен…
— Вернер, имам нужда от помощ — казва генерал-лейтенант Дорнбергер на своя стар приятел.
— Нима се вълнуваш? — отговаря му Браун.
— Заповядано ни е да се изнесем в местността Оберойх в Бавария.
— Ще го сторим.
— Но не всички трябва да заминат, а само петстотин души.
— Тъкмо задача за теб.
— Искам твоето мнение. Напоследък аз само осигурявах Камлер с ракети и се откъснах от хората…
Дорнбергер предвидливо схваща значението на операцията по подбора на специалистите и затова търси Браун. Заедно с него те определят 468 водещи специалисти от ракетното конструкторско бюро, формират екипа и потеглят към «Алпийската крепост»…
На 4 април, когато англо-американските войски достигат Рейн и са на 400 километра от Берлин, а съветските войски стоят на Одер на 60 километра от фашистката столица, американската авиация без особена необходимост бомбардира концлагера «Дора-Мителбау», препълнен с полуживи и полугладни чехи, французи, поляци, руснаци. Взривовете на съюзниците прекъсват живота им… Това са безполезни жертви, които ще тежат на съвестта на съюзното командуване.