На вратата застават Борман, Гьобелс и още трима. Чакат. В 15 часа и 50 минути те влизат в стаята. На дивана с дясна ръка пред гърдите седи Хитлер. Лявата му ръка е отпусната. До него е Ева Браун. Вижда се, че са мъртви. Върху килима се търкаля една ваза и една метална гилза от ампулите с отровата… Някой стреля в упор… Това е нужно за легендата. Фюрерът не може да се отрови, той се самоубива!
Завиват труповете в кафяво одеяло и ги изнасят навън… Заливат ги с бензин… Драсват кибрит… Миризливият пушек се смесва с гигантските кълба дим, които изригват наоколо и зачеркват завинаги фашисткия Райх…
С наметнат халат на най-горната веранда на хотела Браун в шезлонг се припича на пролетното слънце… Внезапно се втурва възбуден Дорнбергер.
— Вернер, къде си? Разбра ли новината?… — И застава пред него, за да види ефекта, който ще предизвика съобщението му. — Фюрерът се е самоубил!
Браун го гледа с широко отворени очи. После със здравата си ръка го подканя да се отстрани, за да не му пречи да го огряват слънчевите лъчи, които скоро ще се скрият зад близката височина.
Дорнбергер мълчаливо привлича един стол, пали цигара и се настанява до Браун. После казва тъжно:
— Да си призная, винаги съм смятал, че Хитлер провали цялата работа… Късно, твърде късно можа да разбере какво му дава това оръжие.
Браун мълчи. Мислите му са на друго място. Той е изпратил своя по-малък брат да търси американците, но не бърза да съобщава това на Дорнбергер. Всичко с времето.
Дорнбергер продължава да разсъждава на глас:
— Само като си помисля колко пъти той сменя решението си. Ту засили производството, ту ни наругае и го прекъсне… Закъсняхме с ударите… Отначало не даваше пари, а после, когато руснаците тръгнаха по петите ни, дай сега… Не трябваше да бързаме през септември четиридесет и четвърта, а с една година по-рано… Помниш ли, Йодъл дори ни нарече безделници…
— За това не сме ние виновни — най-после се включва Браун. — Във всеки случай нашата задача беше да накараме А–4 да лети грамотно. Ние направихме своето.
— И къде им бяха физиците с обещаните уранови бомби? Нищо и половина…
— Захладня, по-добре е да се прибера. Още ме наболява — казва Браун и става.
— Вернер, какво ще правим сега? Германия е пред катастрофа.
— Ще чакаме…
Операция «Измама»
Борис Паш изпада в ярост, когато агентите му долагат, че атомният център на германците не е в Страсбург, а някъде около Ехинген.
— Толкова време изгубихме. На вас ли да обяснявам какво значи минутата. И знаете ли къде се намира този Ехинген?
— Южно от Щутгарт, сър.
— Глупаци! Намира се в окупационната зона на нашите мили съюзници…
Паш не искаше да изговаря всичко. Мисията «Алсос», която той така старателно ръководеше, беше пред провал. Какво ще му каже Лесли Гроувс? Само как с него съчиниха наименованието на операцията. «Гроувс» на английски значеше «горичка», а «алсос» пак горичка, но на гръцки. Към коя ли горичка сега са се устремили сътрудниците на Жолио Кюри или вече са пред германския атомен котел: Край, си каза Борис Паш, край!
Този хитър френски физик го изигра. Не е възможно той да не е знаел къде работят неговите немски колеги. Но нищо не му спомена. През цялото време на окупацията си е стоял във Франция и само един бог знае какво е вършил. Възможно е и немците да са го притиснали… Както и да е, но познанията на Жолно Кюри по атомния проблем продължават да не му дават спокойствие…
Преди няколко дни Гроувс му беше съобщил, че Жолио Кюри е разгадал целта на мисията «Алсос», казал е на Де Гол, че те, американците, са ги изиграли, като са обсебили френските научни изследвания и сега са сложили всичко под ключ. Напомнил е на генерала, че когато той е предал собствените си научни разработки чрез англичаните, е получил уверение, че след войната Франция ще получи своя дял.
Лесли Гроувс му обръщаше внимание на следния много съществен факт. В Лондон Жолио Кюри се е срещнал не с кой да е, а с известния физик Халбан, който има пряко отношение към «Манхатънскня проект». Опитите на Гроувс да осуети тази среща са се оказали безрезултатни. Сам Де Гол е замесен в тази работа.
Секретната радиограма завършваше: «Не забравяйте, че Жолио Кюри ни предупреди, че ако не бъде удовлетворен от нас, той ще направи всичко възможно да съедини интересите на Франция в атомните изследвания с интересите на Съветите.»