А Ричард Портър има грижа в определения час и групата на Браун да бъде прехвърлена…
Един ден по южните автостради на Съединените щати полицейски коли ескортират странна процесия от множество автобуси, натоварени с хора, на които им е забранено да разговарят с когото и да било. Лъчовете се събират в едно забутано провинциално градче Сюдат Реалес, близко до границата на Мексико… Под палещите лъчи на южното слънце се разиграва театър без зрители… Изморените пътници слизат и пред шарена бариера се построяват в колона по един. Минават под американското знаме и влизат подред в караулката. Зад бюро седи истински жив дипломат с функциите на консул на Съединените щати… Всеки пътник се подписва под собственоръчно написан документ: «Моля да ми бъде предоставено американско гражданство!»
Бившите немски ракетчици в ръце с американски паспорти заемат местата си в автобусите… Колоните поемат по обратния път, отново съпроводени от полиция… Скоро те пристигат в секретни военни бази на американската армия.
С щедра ръка немските атомни физици са оставени на разположение на англичаните, нещо като компенсация или по-скоро защото не са нужни на Съединените щати. И без това в атомните изследвания те отдавна са надминати.
Ракетчиците, това е друга работа…
Валтер Дорнбергер е измъкнат от концлагер и заминава да работи в интерес на военновъздушните сили на САЩ.
Вернер фон Браун е даден известно време «назаем» на англичаните. Професор Ъруин Дъглас Кроу, същият този Кроу, който така резервирано гледаше на германското ракетно оръжие, го приема и най-любезно води с него двуседмичен разговор… След това Браун пристига в Америка и със своята група поставя основите на американското ракетостроене. Отново започва епопеята по създаването на «оръжието чудо»!
Епилог
Прометеят на Америка
4 октомври 1957 година, Хънтсвил (щата Алабама).
Новоназначеният военен министър на Съединените щати Нейл Макелрой инспектира ракетния център «Редстоун». С него е командуващият сухопътните сили В. Букер.
Тук се създават експериментални военни ракети за Америка.
Допреди войната в това затънтено кътче хората прииждаха на сезони, за да оберат памуковите плантации на фермерите. Ставаше шумно, а после всичко замираше. Памукът отиваше хем за платове, хем за барут…
Войната свърши и нещо стана в околността на това забравено от бога място. Отново заприиждаха хора, но вече не си заминаваха. Изникваха нови постройки, нови мотели, вили, административни сгради… Правителството построи специална магистрала… После се разбра, пристигнали са немски ракетчици. Отвори се работа. Вернер фон Браун стана знаменитост.
Атомната бомба, вече създадена и изпитана на живо в Хирошима и Нагасаки, търсеше свои носители.
От Германия докараха 300 вагона, натъпкани с ракети Фау–2 и всевъзможна апаратура.
Един ден началникът на ракетния център генерал Холгер Тофтой се отпусна пред журналистите и каза: «Ние бяхме жалки готованковци, когато моят щаб докара от Германия тези ракети. Немската ракета Фау–2 икономиса за американските военни изследвания 50 милиона долара и 5 години време…»
Вернер фон Браун е в стихията си. От бункера, хванал с две ръце перископа, отново наблюдава експерименталните стартове. Всъщност той пристига още през септември 1945 г. с договор да оглави службата за проектиране и разработване на балистични ракети в американската армия. Неговата група обучава специалистите на фирмата «Дженеръл електрик» как се сглобяват и изстрелват ракетите Фау–2. Но това беше във Форт Блис.
От 15 март 1946 г. е вече на ракетния полигон «Уайд Сендз» («Белите пясъци») в щата Мексико. Въодушевен, той се изпусна пред един местен журналист: «Моята страна загуби две световни войни. Този път бих искал да бъда на страната на победителите.»
И се зареждат успехите му. На 6 септември 1947 г. изстрелва ракета от самолетоносача «Мидуей». На 24 февруари 1949 г. изпитва двустепенна ракета, чиято първа степен е модификация на Фау–2. Та това е онази ракета «Америка», с която искаше да обстрелва Ню Йорк! Участвува в създаването на нов ракетен полигон във Флорида.
И от 1950 г. работи в ракетния център тук в Хънтсвил. Създава се нова ракета «Редстоун». Програмата ръководи полковник Холгер Тофтой, технически директор е Ото Рудолф, вече станал Артур Рудолф. А Вернер фон Браун ръководи отделението за разработки при Агенцията за балистични ракети в армията на САЩ, т.е. той е главен експерт по ракетните въпроси.
През 1955 г. «Редстоун» е създадена, наричат я още «Юпитер-А». Тя е пряк потомък на Фау–2. От нея започват да се множат американските балистични ракети. Браун е извоювал доверие. А ракетата е приета на въоръжение в американската армия. Тя може да пренася пет тона на 400 километра. Докарана е в земите, от които някога се изстрелваха Фау–2, но вече в състава на НАТО, и е насочена на Изток.