Минаха четиридесет години, а Америка продължаваше да изсмуква каймака от научен потенциал не само на сънародниците, мислеше си Рудолф, не се спасиха и англичаните, французите, италианците.
В Америка надменно заявяваха, че «западноевропейците не се продавали, но можели да се купуват». Тази безцеремонност се разголи особено в последно време.
«Звезните оръжия» щяха да погълнат нови контингенти. Това явление му бе познато още от времето, когато се реализираше програмата «Аполо». В нея хлътнаха множество научно-технически светила от Западна Европа и особено от Англия. Днес нещата не бяха се променили. Вашингтон искаше да привлече към «новите военни технологии» не западноевропейските компании, а групи от най-подготвени специалисти. Те ще работят под девиза за «равноправно партньорство», ще демонстрират «солидарност и сътрудничество», а след това в подходящ момент Америка ще им подскаже, че не се интересува не само от тях, но и от позициите им…
«Американците все още получават умове срещу подаяния» — мислеше Рудолф с досада.
Той седеше на края на леглото и гледаше втренчено в отсрещната стена. По челото му искряха влажни капки пот. Дишаше тежко.
Отиваше си една зловеща нощ и той се питаше дали ще дочака да го споходят минутите на спокойно старческо утешение…
Един реквием
Хънтсвил, Алабама, 27 април 1985 г. (ЮПИ): «Армията и НАСА отдадоха почит на германските учени, създали оръжието Фау–2, които се събраха да отбележат четиридесетгодишнината от пристигането си в Америка, с което започна космическата програма.
Групата ветерани, повечето от които са надхвърлили седемдесетте, се срещна може би за последен път…
Германците, мнозина от които още живеят в Хънтсвил, са работили в групата на Фон Браун в „Пенемюнде“ и са били прехвърлени в САЩ да продължат работата си. Други ги последвали и така се родила космическата програма на САЩ…»
«Това е уникален случай в развитието на човечеството — каза Валтер Визман, който с шестдесет и петте си години е най-младият от първоначално дошлите в Америка след разгрома на нацистка Германия сто и осемдесет германци. — Каквото и участие да сме имали в него, ако човек не е горд от това, той или не се е опитал да разбере, или не може да разбере…»
Някои от участниците във вчерашното събиране заявиха, че са започнали кампания с писма до американски и германски официални представители в защита на Рудолф, който ръководеше създаването на ракетата «Сатурн–5»…
Един офицер от армията, запасният полковник Пол Торн, който е работил заедно с групата от «Пенемюнде», зае най-категорична позиция: «Започваме да изпускаме от ръцете си правосъдието и да го оставяме в ръцете на неподходящи хора… Рудолф е жертва на лов за вещици…»
Рудолф мълча до тази седмица, след което обяви, че е «невинен…»
И едно предупреждение
За американския милитаризъм не беше важно какъв ще се окаже произходът на хората, които ще им създават оръжия, нито техният морал, стига тези оръжия да са подходящи за отстояване на «позицията на силата».
Хитлер не можа да получи ракетно-ядреното оръжие. Неговите амбиции бяха удовлетворени частично с ракетите. Но ракетите Фау нямаха нито подходящ боен заряд, нито необходимата точност на попадение, те нямаха качеството на желаното супероръжие и останаха по-скоро като демонстрация на едно начало по пътя към най-зловещото оръжие.
Фау — «оръжието на възмездието» — не постигна онази цел и нямаше онази роля, която му се отреждаше. То остана като една поредна авантюра на Хитлер. Авантюра, която с настървение бе подета отвъд Атлантика, и то с активното участие на нацистките учени и инженери. Под въздействието на опияняващите възможности на авангардните технологии днес тя е доведена до абсурд.
Когато слушаме съобщения, че е пусната в производство новата междуконтинентална балистична ракета MX, със смайващо безочливото име «Пийс кипър» («Страж на мира»), снабдена с 10 бойни глави всяка с мощност по 600 килотона, и този 200-глав ядрен дракон се готвят да скрият в бетонни укрития в пустинните ъгълчета на Юта и Невада; че е утвърдена програмата за създаване на уродливото отроче «Миджитмън» или още «Самотник» — ракета която трябва да оцелее при най-невероятно сложни бойни условия благодарение на своята миниатюрност и мобилност; че се форсира програмата «Трайдънт–2» — ракета, която ще се спотайва в океанските глъбини, пред нас изниква зловещата сянка на Фау, на онзи зародиш, който преди повече от 40 години се появи в болните мозъци на нацистка Германия, беше съхранен от американския милитаризъм, за да му бъде осигурена подходяща почва за развитие. Неговите метастази се плъзнаха по тялото на Земята, опипват всяко научно откритие, за да го превърнат в оръжие, в средство за изтребване на хората, за внушаване на страх.