Выбрать главу

Сега разбираме най-добре защо скамейките на Нюрнбергския процес, приготвени за стотици нацисти, бяха празни. Скриха ги, приютиха ги. Бяха им нужни, за да конструират оръжия.

Но техните схващания до такава степен се инфилтрираха в съвременната оръжейна програма на Пентагона, че идеята да се създават все по-нови модерни оръжия чрез използуване на постиженията на съвременната технология ни се струва до болка позната и не намираме нищо ново в нея.

Ето какво копие се е устремило към гърлото на съвременната цивилизация. И в неговото изковаване са участвували фашистки инженери, учени, онези, чиято дейност на Нюрнбергския процес беше окачествена като «противочовешка» и «престъпна».

Къде беше Браун? Отиде, за да създава първите бойни ракети на Америка. Къде беше Рудолф? Отиде, за да участвува в създаването на най-съвременните американски ракети. Къде беше Дорнбергер, нацисткият генерал с рицарски кръст? Та той самият смята, че не е предаден на Нюрнбергския съд, защото било неудобно да бъде обвинен в убийство на граждански лица, след като и американците употребили едно коварно оръжие за изтребване на мирни хора — атомните бомби над Хирошима и Нагасаки! И той замина за Америка и дълги години с неговия сподвижник от «Пенемюнде» Крафт Ерике поставя основите на крилатите ракети, наследниците на някогашните «вишневи костилки» — самолетите снаряди Фау–1.

«Овладяването на Космоса е необходимо за научна, политическа, икономическа и военна цел. Всичките тези цели са важни, но най-основната от тях аз смятам овладяването на Космоса за военни цели.» Това са думи на Дорнбергер. И ги съпоставяме с думите на онези, които тръбят, че на САЩ им е необходим гигантски комплекс от «футуристични оръжия» — средства за поразяване, базирани в космическото пространство.

Но ако някога светът беше принуден да приеме авантюрата на Хитлер, сега той не може да си позволи подобен риск.

Една нова подобна авантюра заплашва не държави и континенти, а цялата Земя, цялата наша цивилизация. Заплашва човешкия род от пълно изчезване. Опасността сега е двойно по-страшна, защото апокалипсисът може да бъде предизвикан не само от преднамерено решение, но и при опит за шантаж или при невярна оценка на обстановката, от техническа грешка на извънредно сложната оръжейна система.

Твърде много са уроците на историята, но човечеството не иска да получи последния урок, защото няма да има кой на кого да разкаже за последната авантюра. Ето защо тя не бива да се допуска. Време е да се сложи край на всякакви авантюри както на Земята, така и в Космоса!

Литература

1. Антосян, А. Освобождение. М., АПН, 1984.

2. Ануреев, И. Оружие противокосмической обороны М., Воениздат, 1971.

3. Арлазоров, М. Циолковски. С, Наука и изкуство, 1963.

4. Бизли, П. Разведка особого назначения. М., Прогресс, 1931.

5. Безименскии, Л. и др. Зловещая эстафета, М. Изд. политической л-ры, 1982.

6. Безименски, Л. Разгаданите тайни на Третия райх. С, Партиздат, 1982.

7. Великая Отечественная война Советского союза. Краткая история. Изд. 2-е.М., 1970.

8. Волков, Ф. Д. Тайны Уайтхола и Даунинг-стрийт. М., Мысль, 1980.

9. Георгиев, Г. Хроника на Втората световна война С, ДВИ, 1975.

10. Германия во второй мировой войне 1939–1945. М., Наука, 1971.

11. Гетланд, К. Космическая техника. М., Мир, 1986

12. Гильзин, К. А. Двигатели невиданных скоростей. М., Машиностроение, 1965.

13. Гоудсмит, С. Мисия «Алсос». М., Госатомиздиг, 1962.

14. Грин, В., Р. Кросс. Реактивные самолеты мира. М., Историческая литература, 1957.

15. Гровс, Л. Тепер об этом можно рассказать. М., Атомиздат, 1964.

16. Губарев, В. Космически мостове. С, Техника, 1978.

17. Голованов, Я. Дорога на космодром. М., Детская литература, 1982.

18. Девятаев, М. П. Побег из ада. М., Воениздат 1961.

19. Жуков, Г. К. Воспоминания и размышления. М., 1974.

20. Загадки звездных островов. М., Молодая гвардия. 1982.

21. История Великой Отечественной войны Советского союза 1941–1945. Т. 4. М., 1962.

22. История второй мировой войны 1939–1945. М., Воениздат, т. 1. 1973; т. 2, 1974; т. 3, 1974, т. 4, 1975.

23. Кулиш, В. История второго фронта. М., 1971.