— Валтер, приятели сме от петнадесет години — заедно учихме в Итън. — Обърна се към Роберт. — Познавам и братовчед ти, откак тримата споделяхме апартамент във Виена като студенти.
Роберт се усмихна и кимна. Фиц харесваше и двамата — Роберт беше традиционалист като него; Валтер, макар и не толкова консервативен, беше много умен.
— Днес целият свят говори за война между нашите две страни — продължи Фиц. — Възможна ли е наистина подобна трагедия?
Валтер отвърна:
— Ако приказките за война можеха да я предизвикат — да, ще воюваме, понеже всички се готвят за това. Обаче има ли истинска причина? Не виждам такава.
Гас Дюър вдигна плахо ръка. Фиц харесваше и него, въпреки либералните му възгледи. Смятаха американците за безцеремонни, но този имаше добри обноски и беше срамежлив. Беше и изненадващо добре осведомен.
— Великобритания и Германия имат много причини за спорове — намеси се той.
— Бихте ли ми дали пример? — попита го Валтер.
Гас издуха дим от пурата си.
— Военноморско съперничество.
Валтер кимна.
— Моят император не вярва, че има някаква Божия заповед флотът на Германия да остане завинаги по-малък от британския.
Фиц нервно хвърли поглед към краля. Той обичаше Кралския флот и лесно можеше да се обиди. От друга страна, император Вилхелм му беше братовчед. Бащата на Джордж и майката на Вили бяха брат и сестра, и двамата — деца на кралица Виктория. Фиц с облекчение видя, че Негово Величество се усмихва доволно.
Валтер продължи:
— Това е предизвиквало търкания в миналото, но вече две години имаме съглашение, макар и неформално, за относителните размери на флотите ни.
Дюър продължи:
— А икономическото съперничество?
— Вярно е, че Германия богатее с всеки изминал ден и скоро може да настигне Великобритания и САЩ по производителност. Но защо това да е проблем? Германия е един от най-големите клиенти на Великобритания. Колкото повече имаме за харчене, толкова повече ще харчим. Икономическата ни сила е в полза на британските производители!
Дюър отново опита.
— Говори се, че Германия иска още колонии.
Фиц пак погледна към краля и се запита дали той нямаше нещо против това двамата да водят разговора. Негово Величество обаче изглеждаше запленен.
Валтер отговори:
— Имало е войни заради колонии, особено във Вашата страна, господин Дюър. Но в наши дни като че ли сме способни да разрешаваме такива разправии без изстрели. Преди три години Германия, Великобритания и Франция се счепкаха заради Мароко, но въпросът се уреди без война. Напоследък Великобритания и Германия се споразумяха по наболелия проблем с багдадската железница. Ако продължаваме така, война няма да има.
— А ще ми простите ли, ако използвам понятието германски милитаризъм?
Това прозвуча малко крайно и Фиц трепна. Валтер се поизчерви, но заговори без емоция в гласа.
— Оценявам прямотата Ви. Германската империя е управлявана от прусаците, които са нещо като англичаните във Великобритания.
Сравняването на Великобритания с Германия и на Англия с Прусия беше дръзко. Валтер вървеше по ръба на учтивия разговор, обезпокои се Фиц.
Валтер продължи:
— Прусаците имат силна военна традиция, но не воюват без причина.
Дюър скептично отбеляза:
— Значи Германия не е агресивна.
— Напротив. Смея да твърдя, че Германия е единствената велика сила в континентална Европа, която не е агресивна.
Около масата се понесе изненадано мърморене, а Фиц видя как кралят повдига вежди. Дюър се облегна постреснат и промълви:
— И как така?
Съвършените обноски и любезният тон на Валтер отнеха остротата от провокативните му думи.
— Първо, вижте Австрия — продължи. — Виенският ми братовчед Роберт няма да отрече, че Австро-Унгарската империя би искала да разшири границите си на югоизток.
— Не е без причина — веднага се обади Роберт. — Тази част от света, която британците наричат Балканите, стотици години е била част от владенията на Османската империя. Османската власт обаче рухна и Балканите са нестабилни. Австрийският император вярва, че е негов свещен дълг да поддържа реда и християнската религия там.
— Съвсем вярно — съгласи се Валтер. — Но и Русия иска територия на Балканите.