Фиц реши, че на него се пада да защити руското правителство, може би заради Беа.
— И те имат основателни причини — включи се той. — Половината им търговия прекосява Черно море и оттам минава през проливите към Средиземно море. Русия не може да позволи на друга велика сила да контролира проливите, като завладее територии в източните Балкани. Това би било като примка на шията на руската икономика.
— Точно така — съгласи се Валтер. — Като се обърнем към западния край на Европа, Франция е амбицирана да отнеме на Германия Елзас и Лотарингия.
В този момент френският гост, Жан-Пиер Шарлоа, се наежи.
— Откраднати от Франция преди четиридесет и три години!
— Няма да водя спор за това — спокойно продължи Валтер. — Да кажем, че Елзас-Лотарингия са били присъединени към Германия след поражението на Франция във Френско-Пруската война. Откраднати или не, господин графе, съгласен сте, че Франция си иска тези земи обратно.
— Разбира се — французинът се облегна и отпи от портвайна си.
— Дори Италия иска да отнеме Трентино от Австрия…
— Където повечето хора говорят италиански! — извика господин Фали.
— … и голяма част от далматинския бряг…
— Пълна с венециански лъвове, католически църкви и римски колони!
— … и Тирол, област със стара традиция на самоуправление, където повечето хора говорят немски.
— Стратегическа необходимост.
— Разбира се.
Фиц разбра колко умен беше Валтер. Без да бъде груб, но дискретно, той бе предизвикал представителите на всяка държава да потвърдят, с повече или по-малко войнствен тон, териториалните си амбиции.
Валтер продължи:
— А за какви нови територии ламти Германия? — Огледа хората около масата, но никой не продума. — Никакви — победоносно обяви той. — И единствената друга голяма страна в Европа, която може да каже същото, е Великобритания!
Гас Дюър подаде портвайна на човека до себе си и проточи с американския си акцент:
— Май-май е така.
— Фиц, стари ми приятелю, защо тогава да водим война? — завърши Валтер.
IV
В неделя сутринта лейди Мод изпрати да й доведат Етел.
На нея й се наложи да сподави ядната си въздишка. Беше ужасно заета. Бе рано, но прислугата вече шеташе усилено. Преди гостите да се събудят, камините трябваше да бъдат почистени, огньовете да бъдат отново запалени, а кофите за въглища да бъдат заредени. Главните стаи — трапезарията, салонът, библиотеката, пушалнята и другите по-малки общи помещения — също трябваше да бъдат почистени и подредени. Етел сменяше увехналите цветя в билярдната зала, когато я повикаха. Колкото и да харесваше радикалната сестра на Фиц, надяваше се тя да няма някоя сложна поръчка за нея.
Когато Етел постъпи на работа в Тай Гуин на тринадесет, семейство Фицхърбърт и гостите им й изглеждаха почти нереални — приличаха й на излезли от някоя приказка или на някое от странните племена в Библията, например хетите. Ужасяваха я. Изпитваше неистов страх, че ще сбърка нещо в работата и ще я уволнят, но беше и изключително любопитна да види тези странни създания отблизо.
Преди години една от кухненските прислужници — вече не помнеше коя — й каза да се качи в билярдната зала и да свали „изкушението“. От притеснение забрави да пита за какво „изкушение“ иде реч. Качи се и се заоглежда с надеждата, че ще е нещо очевидно като поднос с мръсни чинии, но не виждаше нищо, на което мястото му да е при прислугата. Вече плачеше, когато Мод влезе.
Тогава сестрата на Фиц все още беше длъгнеста девойка на петнадесет, жена в момичешки дрехи, недоволна и бунтовна. Едва по-късно откри някакъв смисъл в живота си и превърна недоволството в кръстоносен поход. Но дори петнадесетгодишна притежаваше състраданието, което я правеше чувствителна към несправедливостта и угнетяването.
Попита Етел какво има. „Изкушението“ се оказа сребърна поставка за гарафите с бренди и уиски. Обясни й, че изкушавало, понеже имало заключващ механизъм, който да не позволява на прислугата да отпива. Етел й благодари емоционално. Това беше първата от много добрини на Мод към Етел и с годините тя започна да обожава по-голямото момиче.
Етел се качи до покоите на Мод, почука на вратата и влезе. Тапетите в апартамента Гардения бяха с претрупан флорален мотив, излязъл от мода в началото на века. Но еркерният прозорец предлагаше изглед към най-очарователната част от градината на Фиц — дългата и права Западна алея, която водеше през цветните лехи към беседката.