— Някакво движение горе? — попита го тя.
— … деветнайсет, двайсет — завърши той. — Господин Дюър е позвънил за гореща вода, да се избръсне, а господин Фали е поискал кафе.
— Лейди Мод иска да я придружа навън.
— Това не е удобно — навъси се Пийл. — Нужна си тук.
— И какво да й кажа, господин Пийл? Да си гледа работата ли?
— Престани с нахалството. Връщай се веднага, щом можеш.
Когато се качи обратно, Гелерт чакаше до предната врата, оплезил език. Като че ли предусещаше разходката. И четиримата излязоха и прекосиха Източната ливада в посока към горичката.
Валтер заговори Етел:
— Предполагам, че лейди Мод те е научила да подкрепяш женските избирателни права.
— Всъщност беше обратното — намеси се Мод. — Уилямс беше първият човек, който ме запозна с либералните идеи.
— Научих всичко от баща си.
Етел знаеше, че всъщност не искат да говорят с нея. Етикетът не позволяваше да са сами, но искаха най-доброто предвид обстоятелствата. Тя повика Гелерт, изтича напред и се заигра с кучето. Така те получиха желаното уединение. Погледна назад и ги видя да се държат за ръце.
„Мод действа бързо“, помисли Етел. От думите на господарката й предния ден стана ясно, че не е виждала Валтер от десет години. Дори тогава не било същинска връзка, а недоизречено привличане. Нещо се беше случило миналата нощ. Може да са говорили до късно. Мод флиртуваше с всички — така извличаше сведения от тях, но явно тук беше станало нещо по-сериозно.
Миг по-късно Етел чу Валтер да подхваща песен. Мод се включи, двамата млъкнаха рязко и се разсмяха. Мод обичаше музиката и свиреше доста добре на пиано, за разлика от лишения от музикален слух Фиц. Валтер като че ли също беше доста музикален, с приятния си лек баритон. Етел си каза, че гласът му би бил оценен по достойнство в параклиса „Витезда“.
Мислите й се отклониха към работата. Не беше видяла лъснати обувки пред нито една от вратите на спалните. Трябваше да подгони ваксаджийчетата да си свършат работата. Притеснено се запита колко ли е часът. Ако това продължеше по-дълго, би трябвало да започне да настоява да се върне в къщата.
Пак обърна глава, но не видя нито Валтер, нито Мод. Спрели ли бяха, или бяха сменили посоката? Постоя неподвижно минута-две, но не можеше да ги чака цяла сутрин, затова се върна по стъпките си между дърветата.
След миг ги видя. Бяха прегърнати и се целуваха страстно. Ръцете на Валтер бяха върху дупето на Мод. Пристискаше я силно към себе си. Мод изстена.
Етел зяпна. Питаше се дали някой някога ще я целуне така. Луелин Петното я беше целунал веднъж на плажа по време на един църковен излет, но не и така, с отворена уста и притиснат до нея. Със сигурност не беше я накарал да стене. Малкият Дай Сатъра, синът на месаря, веднъж бръкна под полата й, когато бяха на кино в Палас в Кардиф, но тя го беше избутала след няколко секунди. Наистина бе харесала Луелин Дейвис, даскалски син, който я учеше за либералното правителство и й беше казал, че гърдите й са като топли птичета в гнездото си. Той обаче отиде да учи в колеж и не й писа повече. С него преживя някаква тръпка, имаше го и желанието за нещо повече, но никога така страстно. Прислужницата завидя на Мод.
Тогава Мод отвори очи, забеляза я и двамата с Валтер се разделиха.
Гелерт внезапно изскимтя и взе да обикаля в кръг с опашка между задните си крака. Какво му ставаше?
Миг по-късно Етел усети трус като от минаващ бърз влак, въпреки че железницата се намираше на повече от миля.
Мод се намръщи и отвори уста да каже нещо, но последва гръмотевичен тътен.
— Какво, за Бога, беше това? — продума тя.
Етел знаеше.
Изпищя и се затича.
V
Били Уилямс и Томи Грифитс си почиваха.
Копаеха един въглищен пласт, наречен „Четирифутовия“, който се намираше едва на около шестстотин ярда дълбочина — далеч по-плитко от основното находище. Пластът се разделяше на пет области, наречени на имената на различни британски хиподруми. Момчетата се намираха в Аскот, разположен най-близо до вентилационната шахта. И двамата работеха като помагачи на по-опитните миньори. Мъжете използваха кирките си, за да отсичат парчета въглища от тунела, а помагачите им загребваха с лопати парчетата и ги изсипваха в количките. Както винаги бяха започнали работа в шест сутринта, и сега, няколко часа по-късно, бяха поспрели за малко, седнали на влажната земя с гърбове към стената. Оставяха на леките повеи на вентилационната система да ги охлаждат и пиеха студен сладък чай от манерките си.