Родени бяха в един и същи ден през деветдесет и осма и им оставаха шест месеца до шестнадесетия рожден ден. Разликата във физическото им развитие, която така притесняваше Били преди три години, вече не съществуваше. И двамата бяха млади мъже, широкоплещести, със силни ръце. Бръснеха се веднъж седмично, макар да нямаха нужда. Носеха само къси гащи и ботуши, телата им бяха почернели от въглищен прах и пот. В мъждивата светлина приличаха на абаносови статуи на някакви езически божества. Впечатлението се разваляше само от шапките им.
Работата беше тежка, но момчетата бяха свикнали. Не се оплакваха като по-възрастните от болки в гърба и схванати стави. Имаха енергия в излишък и през свободните си дни си намираха също толкова тежки занимания, като играеха ръгби, прекопаваха цветни лехи или пък дори се боксираха с голи ръце в плевнята зад кръчмата Двете корони.
Били не беше забравил посвещението си преди три години — всъщност, още пламваше от негодувание, колчем се сетеше за това. Тогава си обеща никога да не се отнася зле с новите момчета. Днес предупреди Бърт Морган:
— Не се изненадвай, ако мъжете ти скроят номер. Може да те оставят на тъмно за час или пък да ти скроят някаква друга подобна глупост. Дребните неща носят удоволствие на дребните душици.
По-старите миньори в клетката го изгледаха кръвнишки, но той устоя на погледите им. Знаеше, че е прав, знаеха го и те.
В онзи ден преди три години, мама се беше ядосала дори повече от Били.
— Я ми кажи — попитала бе тате, застанала насред дневната с ръце на кръста, а тъмните й очи блестяха от праведен гняв, — как точно изпълнявате заръките на Бог, като измъчвате малки момчета?
— Не можеш да разбереш, понеже си жена — отговорил й беше тате нетипично усукано.
Били вярваше, че светът като цяло и мините в Абъроуен конкретно биха били по-добри места, ако всички мъже водеха богобоязлив живот. Томи, чийто баща беше атеист и последовател на Карл Маркс, вярваше, че капиталистическата система скоро ще се унищожи сама, с малко помощ от революция, организирана от работническата класа. Двете момчета спореха яростно, но си оставаха най-добри приятели.
— Не е обичайно за теб да работиш в неделя — каза Томи.
Така беше. Мината бе назначила допълнителни смени, за да се справя с увеличаващото се потребление на въглища, но от уважение към религията, в „Селтик Минерълс“ неделните смени не бяха задължителни. Макар да тачеше неделята, Били бе на работа.
— Мисля, че Бог иска да имам колело — каза той.
Томи се засмя, но Били не се шегуваше. Църквата „Витезда“ беше отворила малка мисия в селце на десет мили от Абъроуен и Били бе част от паството, която се беше нагърбила със задачата да прекосява планината всяка втора неделя, за да подкрепя новия параклис. С велосипед можеше да ходи дотам и в делничните вечери, и да помогне да започнат четения на Библията и часове по вероучение. Беше обсъдил плана си с по-старшите членове на паството и те го увериха, че Бог ще го благослови, задето работи в неделя.
Били тъкмо щеше да обясни това, когато земята под него се разтресе, чу се апокалиптичен тътен и манерката излетя от ръката му, подхваната от мощен вятър.
Сякаш сърцето му спря. Внезапно си спомни, че е на половин миля под земята, а над главата му тегнат милиони тонове пръст и скала, подпрени от няколко дървени греди.
— Какво беше това, по дяволите? — сепна се Томи.
Били скочи на крака, разтреперан от страх. Вдигна лампата си и огледа тунела в двете посоки. Не видя пламъци, никакви паднали скали, не повече прах от нормалното. Когато тътенът отмря, настана тишина.
— Взрив — рече той с треперещ глас. От това всеки ден се страхуваше всеки миньор. Внезапно освобождаване на газ гризу след свлачище или просто след злочест удар с кирката. Ако никой не забележеше предупредителните знаци или пък ако концентрацията нараснеше твърде бързо, газът можеше да се запали след искра, пусната от копитото на някое пони, от електрическия звънец на асансьора или пък от глупав миньор, който си пали лулата напук на правилата.
— Но къде? — попита Томи.
— Трябва да е било някъде долу, в основното находище, затова не ни е достигнало.
— Господ да ни е на помощ!