Фиц се позамисли. Уилямс навярно бе разстроена и можеше да каже нещо неуместно. От друга страна кралят сигурно би искал да говори и с някой, който е пряко засегнат. Реши да рискува.
— Ваше Величество, една от моите прислужници се е върнала от мината и може би носи по-скорошни вести. Нейният брат е бил под земята при експлозията. Дали бихте желали да я изслушате?
— Да, определено. Доведете я, моля.
След малко влезе Етел Уилямс. Униформата й беше покрита с въглищен прах, но лицето й беше чисто. Направи реверанс.
— Какви са последните новини? — попита я кралят.
— Простете, Ваше Величество. Петима души са приклещени в район Карнейшън от паднали скали. Спасителният отряд копае през отломките, но огънят още бушува.
Фиц забеляза как поведението на краля претърпява лека промяна при разговора с момичето. Докато Пърсивал Джоунс разказваше, кралят едва го поглеждаше и нетърпеливо потропваше с пръст по облегалката на стола си; Етел обаче той огледа открито и явно по-заинтересувано. Попита я внимателно:
— Какво казва брат ти?
— Експлозията на газа е подпалила въглищния прах и той гори в момента. Много мъже са се оказали пленени на работните си места, някои са се задушили. Брат ми и другите не са успели да ги спасят, защото не са разполагали с дихателни апарати.
— Не е така — рече Джоунс.
— Мисля, че е — възрази му Гас Дюър. Както винаги, американецът се държеше малко плахо, но се постара да говори настоятелно. — Разговарях с някои от мъжете, които излязоха от мината. Казаха, че шкафчетата с надпис „Апарати за дишане“, са били празни.
Той видимо потискаше гнева си.
Етел Уилямс добави:
— А не са успели да потушат пламъците, защото под земята не е имало достатъчно вода.
Очите й проблеснаха яростно, което се видя доста съблазнително на Фиц, и сърцето му прескочи.
— Има пожарна! — запротестира Джоунс.
Дюър пак се обади.
— Количка за въглища, пълна с вода, и ръчна помпа.
Етел Уилямс продължи:
— Искали са да променят посоката на вентилацията, но господин Джоунс не е осъвременил машините, както законът повелява.
Джоунс доби възмутен вид.
— Не беше възможно…
Фиц го прекъсна.
— Добре, Джоунс, това не е публичен разпит и Негово Величество просто иска да научи впечатленията на хората.
— Именно — потвърди монархът. — Но има нещо, за което се нуждая от Вашия съвет, Джоунс.
— Ще е чест…
— Планирах да посетя Абъроуен и някои от околните селца утре сутрин, както и собствената Ви особа в сградата на кметството. Но предвид обстоятелствата парадът ми се струва неуместен.
Седналият зад лявото рамо на краля сър Алън поклати глава и промърмори:
— Абсолютно невъзможно.
— От друга страна — продължи кралят, — би било погрешно да си тръгнем, без да покажа, че съм разбрал за катастрофата. Хората биха ни помислили за безразлични.
Фиц се досети, че съществува неразбирателство между краля и свитата му. Сигурно искаха от него да отмени визитата си с идеята, че това е най-малко рискованото решение; докато кралят чувстваше, че е необходимо да направи някакъв жест.
Настъпи мълчание, докато Пърсивал обмисляше предложението. Когато продума, рече само:
— Труден избор.
— Може ли да направя предложение? — намеси се Етел Уилямс.
Пийл се ужаси.
— Уилямс! — изсъска той. — Говори, само когато се обърнат към теб!
Фиц също се стресна от непочтителното й държание в присъствието на краля. Опита се да овладее гласа си и каза:
— Може би по-късно, Уилямс.
Кралят обаче се усмихна. За голямо облекчение на младия граф, той изглеждаше дори очарован от Етел.
— Защо да не чуем какво има да каже девойката?
На Етел само това й трябваше. Без да се бави, тя занарежда:
— Двамата с кралицата трябва да посетите вдовиците. Без паради, само една карета с черни коне. Много ще значи за тях. И всички ще си помислят колко сте благороден.
Тя прехапа устни и млъкна. Последното изречение беше нарушение на етикета. Кралят нямаше нужда да създава у хората впечатлението, че е благороден.
Сър Алън беше ужасен.