Прайс се престори на ядосан, но се усмихваше.
— Ще трябва да си по-нащрек отсега нататък. Иначе ще си умреш тук — като брат си.
Били установи, че повечето мъже обичат да се заяждат с невежеството на момчетата. Реши да е различен, когато порасне.
Вдигна лопатата си, която беше невредима.
— Късметлия — отбеляза Прайс. — Ако се беше счупила, трябваше да плащаш за нова.
Те продължиха и скоро навлязоха там, където въглищата бяха свършили и нямаше хора. Беше по-сухо и дебел слой въглищен прах покриваше земята. Завиха няколко пъти и Били загуби ориентация.
Стигнаха до мръсна стара количка, която блокираше тунела.
— Тук трябва да се почисти — каза Прайс. За пръв път си правеше труда да обясни нещо и Били имаше усещането, че той лъже. — Задачата ти е да натрупаш мръсотията в количката.
Били се огледа. Докъдето стигаше мъждивата светлина на лампата му, прахът беше дълбок цяла стъпка и момчето предположи, че има още много. Цяла седмица можеше да копае, без да си проличи. И какъв беше смисълът? Залежите тук бяха свършили. Момчето обаче не зададе нито един въпрос. Сигурно беше някакво изпитание.
— Ще се върна скоро да те нагледам. — Прайс пое обратно по стъпките си и остави Били сам.
Не очакваше това. Предполагаше, че ще работи с по-старите миньори и ще се учи от тях. Но пък трябваше да прави каквото му се казва.
Откачи лампата от колана си и се огледа за място, където да я постави. Не намери такова. Остави я на пода, но там не му вършеше почти никаква работа. Спомни си пироните, които тате му беше дал. Ето за какво се използваха. С опакото на лопатата си заби един в дървената греда до себе си и овеси лампата на нея. По-добре.
Ръбът на количката стигаше до гърдите на възрастен мъж, но на Били му беше над раменете и половината прах изпадаше от лопатата, докато я вдигне достатъчно високо. Успя обаче да приспособи движенията си така, че това да не се случва. След няколко минути го обля пот и той се сети за какво е вторият пирон. Заби го в друга греда и окачи ризата и панталоните си.
След известно време усети, че някой го наблюдава. С крайчеца на окото си мярна смътно очертана, неподвижна фигура, която се взираше в него.
— О, Боже! — изписка той и се обърна с лице към силуета.
Оказа се Прайс.
— Забравих да ти проверя лампата. — Взе я от пирона и направи нещо с нея. — Не ми харесва. Ще ти оставя моята. — Окачи другата и изчезна.
Противен беше, но поне изглеждаше загрижен за безопасността на Били.
Били заработи отново. Не след дълго го заболяха ръцете и краката. Рече си, че е свикнал да работи с лопата. Тате държеше прасе в малкото бунище зад къщата и Били чистеше кочината му веднъж седмично. Това обаче не му отнемаше повече от петнайсет минути. Щеше ли да издържи цял ден?
Под праха имаше скали и глина. Скоро успя да разчисти четири квадратни фута, колкото беше широк тунелът. Мръсотията едва покриваше дъното на количката, но момчето беше изтощено.
Опита се да приближи количката до себе си, за да не се разхожда всеки път с пълната лопата, но колелетата й бяха клеясали и не помръдваха.
Без часовник не можеше да каже колко време е изминало. Заработи по-бавно, за да пести сили.
Тогава лампата угасна.
Първо премигна и той угрижено погледна към лампата на стената. Знаеше, че пламъкът ще се удължи, ако има газ гризу. Не видя такова нещо и се поуспокои. И тогава пламъкът угасна.
Не беше виждал подобен мрак. Нищо не виждаше — нито просветляване, нито потъмняване. Вдигна лопатата пред лицето си и я задържа току под носа си, без да я види. Сигурно това е да си сляп.
Той застина. Какво да прави сега? Трябваше да отнесе лампата до станцията — но и на светло не би се оправил из тунелите. Щеше да се лута часове из тъмнината. Нямаше представа колко мили са дълги изоставените части на мината, а не искаше и мъжете да пращат спасителни екипи за него.
Просто трябваше да чака Прайс. Заместникът рече, че ще се върне „след малко“. Това можеше да значи няколко минути или час, или повече. Били подозираше, че по-скоро ще почака доста. Не можеше да не го е планирал. Лампата нямаше как да угасне, а и тук почти нямаше течение. Прайс беше сменил лампата на Били и беше оставил такава, в която маслото е било на свършване.
Обзе го самосъжаление, очите му се насълзиха. Какво бе сторил, за да заслужи това? После се стегна. Пак го изпитваха, като в клетката. Щеше да им покаже, че е достатъчно корав.
Реши, че ще продължи да работи и на тъмно. Той се раздвижи, свали лопатата и загреба. Когато я вдигна, усети, че е пълна. Обърна се, направи две крачки и я вдигна, само че не прецени височината на количката. Лопатата издрънча в стената й и тутакси олекна, когато съдържанието й се изсипа на земята.