Тъкмо пееше И от гроба той се вдигна с пълно гърло, когато видя светлинка. Движенията вече бяха толкова несъзнателни, че той не спря, а пренесе още една пълна лопата, докато светлината се засилваше. Когато песента свърши, Били се подпря на лопатата си. Рис Прайс стоеше пред него и го наблюдаваше, с висяща от колана лампа и странно изражение на затъмненото от сянка лице.
Момчето не си позволи да почувства облекчение. Нямаше да покаже пред Прайс какво изпитва. Обу си панталоните, облече ризата, взе угасналата лампа от пирона и я овеси на колана си.
Прайс го попита:
— Какво се е случило с лампата ти?
— Знаеш какво — отвърна Били, а гласът му прозвуча странно пораснал.
Прайс се обърна и тръгна обратно по тунела.
Били се поколеба. От другата страна на количката се мярна брадато лице и бледа роба, но фигурата изчезна като някакъв помисъл.
— Благодаря — рече момчето на празния тунел.
Докато следваше Прайс, краката го боляха тъй, сякаш щеше да падне, но и от това му бе все едно. Отново виждаше, а смяната беше свършила. Скоро щеше да се прибере у дома и да полегне.
Стигнаха до клетката и се качиха заедно с тълпа чернолики миньори. Томи Грифитс го нямаше, но Мазния Хюит беше там. Докато чакаха сигнала отгоре, Били забеляза, че го гледат лукаво ухилени.
Хюит попита:
— Как мина, викаш, първият ти ден, Били Двойния?
— Добре, благодаря — каза Били.
Изражението на Хюит беше злорадо — несъмнено си спомняше „тъпанар дрислив“. Продължи:
— Без проблеми?
Били се запъна. Явно знаеха нещо. Искаше да разберат, че не се е поддал на страха.
— Лампата ми угасна. — С усилие владееше гласа си и с усилие се удържаше да не гледа към Прайс. По-мъжествено щеше да е да не го обвинява. — Беше ми малко трудно да копая на тъмно цял ден.
И това бе меко казано. Можеха да си помислят, че не му е било кой знае колко мъчително, но по-добре това, отколкото да си признае страха.
Един от по-възрастните се обади. Беше Джон Джоунс Магазинера, наречен така, защото съпругата му въртеше смесен магазин в една от стаите на дома им.
— Цял ден? — почуди се той.
— Да — отвърна Били.
Джон Джоунс се обърна към Прайс:
— Мръснико, трябваше да е само за час.
Значи така. Всички знаеха какво се е случило и като че правеха същото с всички новаци. Прайс обаче беше влошил нещата.
Мазния Хюит се хилеше.
— Не те ли беше страх, Били, сам-самичък в тъмното?
Били помисли какво да отговори. Всички го гледаха и чакаха. Шеговитите им усмивки ги нямаше, наместо това всички изглеждаха позасрамени. Реши да е прям.
— Страх ме беше, да, но не бях сам.
— Как така? — обърка се Хюит.
— Разбира се, че не бях — каза Били. — Иисус беше с мен.
Хюит рязко се изсмя, но никой не се присъедини към него.
Кикотенето му отекна в тишината и внезапно спря.
Мълчанието продължи няколко секунди. Последва звън на метал, разтърсване и клетката спря. Хари се обърна на другата страна.
След това го наричаха Били-с-Иисус.
Първа част
Притъмняващото небе
Втора глава
Януари 1914 година
I
Граф Фицхърбърт, двадесет и осем годишен, познат на семейство и приятели като Фиц, беше деветият по богатство човек във Великобритания.
С нищо не беше заработил огромните си приходи. Просто беше наследил хиляди акри земя в Уелс и Йоркшир. Стопанствата не носеха големи печалби, но под тях имаше въглища. От лиценза на правата за добив дядото на Фиц беше станал изключително богат.
Очевидно Бог бе избрал именно семейство Фицхърбърт да повеляват над себеподобните си и да живеят по подобаващия начин. Фиц обаче нямаше усещането, че е сторил достатъчно, за да оправдае вярата на Бог в него.
Баща му, предишният граф, беше различен. От офицер във военноморските сили беше станал адмирал след обстрела на Александрия през 1882 г., след това — британски посланик в Санкт Петербург, а накрая — министър в кабинета на лорд Солсбъри. Консерваторите загубиха парламентарните избори през 1906 г., а бащата на Фиц се помина няколко седмици по-късно. Смъртта му бе ускорена — Фиц нямаше колебания — когато графът видя как безотговорни либерали като Дейвид Лойд Джордж и Уинстън Чърчил вземат в свои ръце правителството на Негово Величество.