За това обаче му трябваше наследник. Настроението на Беа значеше, че тя няма да го пусне в леглото довечера. Можеше да бъде настоятелен, но това никога не му носеше удоволствие. Минали бяха вече две седмици от последния път. Не би желал съпругата му да се впуска в подобни актове с вулгарно нетърпение, но пък две седмици бяха дълго време.
Сестра му Мод още беше неомъжена на двадесет и три. А и всяко нейно отроче сигурно щеше да бъде възпитано като яростен социалист, който да пропилее семейното състояние, печатайки революционни памфлети.
Фиц беше женен от три години и започваше да се тревожи. Беа беше забременяла само веднъж, миналата година, но пометна в третия месец. Случи се точно след поредната разпра. Фиц отмени пътуване до Санкт Петербург, а Беа се разстрои много и проплака, че иска да си отиде у дома. Фиц тропна с крак — все пак един мъж не можеше да позволи жена му да го командва, — но тогава, след като тя пометна, той се чувстваше виновен, че грешката е негова. Само да забременееше отново, щеше да направи така, че нищо да не я притеснява до раждането на бебето.
Прокуди тези тревоги и влезе в библиотеката. Седна на облицованото с кожа писалище и започна да съставя списък.
Минута-две по-късно Пийл се появи с една камериерка. Икономът беше по-малкият син на фермер и имаше вид на полски работник, с луничавото си лице и прошарената коса, макар цял живот да работеше в Тай Гуин.
— Госпожа Джевънс й е лошо, милорд — започна той. Фиц отдавна се беше отказал да поправя граматиката на уелските си слуги. — Стомахът — добави унило.
— Спести ми подробностите. — Фиц обърна поглед към камериерката, хубавелка на около двайсет, със смътно познато лице. — Коя е тя?
Момичето само му отвърна.
— Етел Уилямс, милорд, аз съм помощничка на госпожа Джевънс.
Имаше напевния говор на южноуелските долини.
— Е, Уилямс, виждаш ми се твърде млада да вършиш работата на домоуправителка.
— Ако на милорд му е угодно, госпожа Джевънс каза, че вероятно ще доведете домоуправителката от Мейфеър, но се надява, че междувременно може да сте доволни от мен.
Проблесна ли нещо в очите й, когато спомена доволството? Макар да говореше с подобаващо уважение, във вида й имаше нещо дръзко.
— Много добре — отвърна Фиц.
Уилямс носеше дебела тетрадка в едната ръка и два молива в другата.
— Посетих госпожа Джевънс в стаята й. Беше достатъчно добре, за да планираме всичко заедно.
— Защо носиш два молива?
— В случай, че единият се счупи — рече момичето и се подсмихна.
Камериерките не биваше да се усмихват на графа, но Фиц не устоя и отговори на усмивката.
— Добре. Кажи ми какво си записала.
— Три основни неща. Гости, прислуга и запаси.
— Много добре.
— От писмото Ви разбрахме, че гостите ще са двадесет. Повечето ще си водят един или двама души персонал. Да кажем, че ще са средно двама, така че — четиридесет прислужници допълнително. Всички пристигат в събота и си тръгват в понеделник.
— Правилно. — Смесица от удоволствие и опасения завладя Фиц, много подобна на това, което изпитваше, преди да произнесе първата си реч в Камарата на лордовете. Вълнуваше се и същевременно се тревожеше дали ще се справи добре.
Уилямс продължи:
— Техни Величества, разбира се, ще са в Египетските покои.
Фиц кимна. Това беше най-големият апартамент, с декоративни египетски мотиви по тапетите.
— Госпожа Джевънс предложи кои други стаи да отворим, записала съм ги тукинка.
Фиц се подсмихна наум на „тукинка“, фраза от местния диалект, която означаваше просто „тук,“ и рече:
— Покажи ми.
Момичето заобиколи писалището и постави отворената тетрадка пред него. Работещите в имението бяха задължени да се къпят веднъж седмично, така че тя не вонеше подобно на другите от работническата класа. Всъщност, топлото й тяло излъчваше аромат на цветя. Може би крадеше от сапуните на Беа. Той прочете списъка.
— Добре — каза накрая. — Княгинята ще разпредели гостите по стаи — мнението й по тези въпроси не бива да се пренебрегва.
Уилямс обърна страницата.
— Това е списък на необходимия допълнителен персонал: шест момичета в кухнята, да белят зеленчуци и да мият съдове; двама мъже с чисти ръце, да помагат при сервирането; три допълнителни камериерки и три момчета за обувки и свещи.