Фиц погледна към Уилямс. Щеше да направи нещо глупаво, но не можеше да се спре.
— Колко си хубава — започна той.
— Благодаря Ви, милорд.
Изпод шапчицата й се подаваха тъмни къдрици. Той докосна косата й. Знаеше, че ще съжалява.
— Чувала ли си някога за „droit de seigneur“2? — Гласът му звучеше гърлено в ушите му.
— Аз съм от Уелс, не от Франция — отвърна момичето с предизвикателно вирната брадичка.
Той премести ръка от косата й към врата й и я погледна в очите. Тя отвърна на погледа му дръзко и самоуверено. Ала какво означаваше това — дали момичето искаше той да стигне по-далеч или беше готово да направи унизителна сцена?
Фиц чу тежки стъпки по стълбището. Пийл се върна. Графът се поотдръпна от прислужничката.
За негова изненада, тя се усмихна.
— Толкова виновен изглеждате! Като учениче сте.
Пийл се появи в бледата светлина, понесъл сребърен поднос, на който лежеше лупа с дръжка от слонова кост.
Фиц се опита да успокои дишането си. Взе лупата и продължи да разглежда винените бутилки. Внимаваше да не срещне очите на Уилямс.
„Боже мой, какво изключително момиче“, помисли си той.
II
Етел Уилямс се чувстваше пълна с енергия. Нищо не я тревожеше — можеше да се справи с всеки проблем и да преодолее всяка пречка. В огледалото виждаше как кожата й сияе, а очите й блестят. След църквата в неделя баща й прокоментира с обичайния си саркастичен хумор:
— Весела си. Да не си се опаричила?
Усещаше се как тича, а не върви по безкрайните коридори на Тай Гуин. Всеки ден запълваше нови и нови страници от тетрадката си с пазарски списъци, графици за персонала, за слагане и раздигане на масите, и сметки — брой калъфки за възглавници, вази, салфетки, свещи, лъжици…
Това беше голямата й възможност. Въпреки младостта си, практически беше домоуправителка по време на кралско посещение. Госпожа Джевънс не даваше признаци да става от леглото, тъй че Етел носеше пълната отговорност за подготовката на Тай Гуин. Винаги беше чувствала, че може да преуспее, ако й се даде възможност, но в строгата йерархия на слугите нямаше много сгодни случаи човек да покаже, че е по-добър от останалите. Внезапно се беше появил такъв шанс и тя бе решена да се възползва. След това болната госпожа Джевънс може би щеше да получи по-щадяща работа, а Етел щеше да стане домоуправителка с двойна заплата, собствена спалня и дневна в жилищата на прислугата.
Но още не беше стигнала дотам. Графът явно бе доволен от работата й, щом не беше привикал домоуправителката от Лондон. Етел прие това като голям комплимент. Ала с тревога мислеше, че никога не е късно за онази дребна, но фатална грешка, която би развалила всичко — мръсната чиния, запушеният канал, мъртвата мишка във ваната. И графът щеше да се разгневи.
В съботната утрин, малко преди пристигането на краля и кралицата, Етел мина през всички стаи за гости, за да се увери, че камините са запалени и че възглавниците са бухнати. Във всяка стая стоеше поне една ваза с цветя, току-що донесени от оранжерията. На всяко писалище имаше хартия с герба на Тай Гуин. Оставени бяха хавлии, сапун и вода. Старият граф не харесваше съвременните водопроводи, а Фиц още не беше смогнал да прокара навсякъде течаща вода. В къщата със сто спални имаше само три ватерклозета, така че за повечето стаи бяха потребни цукала. Сушени цветове и билки по рецепта на госпожа Джевънс висяха във всяка стая, за да тушират миризмите.
Кралската свита пристигаше по чаено време. Графът щеше да ги посрещне на гарата в Абъроуен. Несъмнено там щяха да се насъберат хора, надяващи се да зърнат владетелите, но височайшите особи нямаше да се срещат с никого. Фиц трябваше да ги докара в имението със своя покрит Ролс-Ройс. Адютантът на краля, сър Алън Тайт, и останалите от свитата щяха да ги последват с багажа в разни каляски. Пред Тай Гуин батальон от Уелските стрелци вече се строяваше за почетен шпалир от двете страни на алеята.
Кралската двойка щеше да се яви пред поданиците си в понеделник сутрин. Запланувано беше минаване през околните селища в отворена карета и посещение в абъроуенското кметство, където щяха да се срещнат с кмета и съветниците му, преди да се върнат на гарата.
Другите гости запристигаха около обяд. Пийл стоеше в преддверието и назначаваше камериерки, които да водят новодошлите по стаите, и лакеи, които да носят багажа. Първи бяха чичото и лелята на Фиц, херцогът и херцогинята на Съсекс. Херцогът, братовчед на краля, беше поканен, за да накара Джордж V да се чувства по-комфортно. Херцогинята, като почти всички от семейството, силно се интересуваше от политика. В лондонската си къща тя домакинстваше на сбирки, посещавани от много министри от кабинета.