Именно тя съобщи на Етел, че кралят е леко обсебен от часовниците и мрази различни часовници в една и съща къща да показват различно време. Етел изрече проклятие наум — Тай Гуин имаше повече от сто часовника. Зае джобния часовник на госпожа Девънс и тръгна из къщата да ги курдиса.
В малката гостна се засече с графа. Фиц стоеше до прозореца със силно смутен вид. Етел го разгледа набързо. Бе най-хубавият мъж, когото беше виждала някога. Бледото му лице, осветено от меката зимна светлина, приличаше на мраморно. Имаше волева брадичка, високи скули и прав нос. Косите му бяха тъмни, а очите — зелени, което беше необичайна комбинация. Нямаше нито, брада, нито мустаци, нито дори бакенбарди. „И защо му е да крие такова лице“, рече си Етел.
Той улови погледа й.
— Току-що ми казаха, че кралят обича в стаята му да има купа портокали! — започна графът. — Няма нито един портокал в проклетата къща.
Етел се смръщи. Толкова рано през сезона никой зарзаватчия в Абъроуен нямаше портокали — клиентите им не можеха да си позволят подобен лукс. Същото важеше за всеки друг градец от южноуелските долини.
— Ако може да използвам телефона, бих говорила с един-двама бакали от Кардиф. Може да имат портокали по това време на годината.
— А как ще ги докараме?
— Ще помоля да пратят една кошница по влака. — Погледна часовника, който тъкмо навиваше. — С малко късмет, портокалите ще пристигнат едновременно с краля.
— Това е. Точно така ще направим — отговори Фиц и я погледна прямо. — Невероятна си. Не знам дали някога съм срещал момиче като теб.
Тя отвърна на погледа му. През последните две седмици Фиц няколко пъти й говореше така, неприкрито интимно и малко емоционално. Етел изпита странно чувство, някаква неспокойна възбуда, като че предстоеше нещо опасно и вълнуващо. Като мига в приказките, когато князът влиза в омагьосания замък.
Очарованието на момента беше развалено от звука на автомобил по алеята, последван от познат глас.
— Пийл! Какво удоволствие.
Фиц устреми очи към прозореца и изражението му стана комично.
— О, не. Сестра ми!
— Добре дошла у дома, лейди Мод — чу се гласът на Пийл. — Макар да не Ви очаквахме.
— Графът забрави да ме покани, но така или иначе дойдох.
Етел сподави усмивката си. Фиц обичаше енергичната си сестра, но не знаеше как да се оправя с нея. Политическите й позиции бяха плашещо либерални — тя беше войнстваща суфражетка и се бореше за правото на глас за жените. Етел смяташе Мод за прекрасна — тя самата би искала да се превърне в такава независима жена.
Фиц излезе от стаята и Етел го последва в преддверието, декорирано в любимия на викторианците като стария господар готически стил — тъмни ламперии, тапети със сложни шарки, резбовани дъбови столове, подобни на средновековни тронове.
Мод тъкмо влизаше.
— Фиц, скъпи, как я караш?
Мод беше висока като брат си и двамата си приличаха. Ала докато графът изглеждаше като статуя на божество, същите изсечени черти не подхождаха толкова на жена и сестра му беше по-скоро впечатляваща, отколкото красива. Въпреки че всички смятаха феминистките за размъкнати, Мод носеше модерни дрехи — тясна пола върху ботуши с копчета, морскосиньо палто с огромен колан и широки маншети и шапка с дълго перо, закачено отпред като полково знаме.
Придружаваше я леля Хърм. Лейди Хърмия беше другата леля на Фиц. За разлика от сестра си, която се беше омъжила за богат херцог, Хърм си бе взела за съпруг барон-прахосник, който беше умрял млад и разорен. Преди десет години, когато родителите на Фиц и Мод се споминаха в разстояние на няколко месеца, леля Хърм се премести при тях, за да се грижи за тринадесетгодишната Мод. Продължаваше да я придружава в обществото, макар и не твърде сполучливо.
— Какво правиш тук? — попита Фиц.
Леля Хърм измърмори:
— Казах ти, че няма да му хареса, скъпа.
— Не може да отсъствам, когато кралят ми е дошъл на гости — рече Мод. — Би било проява на неуважение.
Въпреки раздразнението тонът на Фиц издаваше привързаност.
— Не искам да приказваш на краля за правата на жените.
Етел не мислеше, че графът има основания да се тревожи. Въпреки радикалните си политически убеждения, Мод знаеше как да ласкае и да флиртува с влиятелни мъже и дори консервативните приятели на Фиц я харесваха.