В момента тя насочваше вниманието на Валтер към един бронзов купидон. За разлика от Фиц, Мод разбираше от тези неща. Той се молеше тя да говори за изкуство цяла вечер и да не зачеква правата на жените. Всички знаеха, че Джордж V мрази либералите. Владетелите обикновено бяха консервативни, ала антипатията на този крал се обостри от събитията. Зае престола в разгара на политическа криза. Против волята си беше принуден от либералния министър-председател X. X. Аскуит — със силната подкрепа на общественото мнение — да ограничи властта на Камарата на лордовете. Не беше забравил унижението. Негово Величество знаеше, че Фиц, в качеството си на консервативен пер от Камарата на лордовете, се беше борил до последно срещу тъй наречената реформа. Въпреки това, ако Мод му натрапеше словоизлиянията си тази вечер, никога не би простил на Фиц.
Валтер беше начинаещ дипломат, но пък баща му бе един от най-старите приятели на Кайзера. И Роберт можеше да се похвали с добри връзки — близост с ерцхерцога Франц Фердинанд, наследника на Австро-Унгарската империя. Друг гост, който се движеше във висшите кръгове, беше високият млад американец, заприказвал се сега с херцогинята — Гас Дюър. Баща му, американски сенатор, беше близък съветник на президента Удроу Уилсън. Фиц вярваше, че се е справил добре, като е събрал такива млади хора — бъдещият управляващ елит. Надяваше се кралят да е доволен.
Дюър беше дружелюбен, ала несръчен. Вървеше попрегърбен, като че ли му се щеше да е по-нисък и незабележим. Изглеждаше неуверен в себе си, но се държеше вежливо с всички.
— Американският народ се вълнува повече от вътрешнополитически въпроси, отколкото от международни — обясняваше той на херцогинята. — Но президентът Уилсън е либерал и като такъв, е склонен повече да симпатизира на демокрации като Франция и Великобритания, отколкото на авторитарни монархии като Австрия или Германия.
В този миг двойните врати се отвориха, стаята притихна и влязоха кралят и кралицата. Княгиня Беа направи реверанс, Фиц се поклони, а всички останали ги последваха. Изминаха няколко мига смутено мълчание, понеже никой нямаше право да говори, преди някоя от кралските особи да каже нещо.
Накрая кралят се обърна към Беа:
— Бях отседнал тук преди двадесет години, знаете… — и хората започнаха да се отпускат.
Кралят беше спретнат мъж, прецени Фиц, докато четиримата си бъбреха. Брадата и мустаците му бяха старателно оформени. Оплешивяваше, но имаше достатъчно коса, за да я среше на идеален път. Плътно прилепналите официални дрехи прилягаха на стройната му фигура — за разлика от баща си, Едуард VII, кралят не беше чревоугодник. Отпочиваше си с хобита, изискващи точност. Обичаше да колекционира пощенски марки и ги редеше внимателно в албуми — занимание, заради което непочтителните лондонски интелектуалци го осмиваха.
Кралицата беше по-внушителна фигура със сивеещи къдрици и строго стисната уста. Притежаваше великолепен бюст, който разкриваше щедро с изключително ниско изрязаното деколте, както беше de rigueur3 в момента. Беше дъщеря на немски княз. Първоначално бе сгодена за по-възрастния брат на Джордж, Албърт, ала той почина от пневмония преди сватбата. Когато Джордж стана престолонаследник, той получи и братовата си годеница. На някои хора това положение се стори донякъде средновековно.
Беа беше в стихията си. Беше изкусителна в розовата коприна, а светлите й къдрици бяха умело нагласени да изглеждат леко разбъркани, сякаш току-що се е откъснала от забранена целувка. Разговаряше оживено с краля. Усетила, че празните приказки няма да очароват Джордж V, тя му разказваше как Петър Велики създал руския флот. Монархът заинтересувано кимаше.
Пийл се появи на вратата на трапезарията, а на луничавото му лице беше изписано очакване. Срещна погледа на Фиц и кимна подчертано. Графът се обърна към кралицата:
— Бихте ли желали да започнем вечерята, Ваше Величество?
Тя му подаде ръка. Зад тях Беа и кралят се бяха хванали под ръка; останалите се наредиха според ранга си. Когато всички бяха готови, процесията влезе в трапезарията.
— Колко хубаво! — промълви кралицата, когато видя масата.
— Благодаря Ви — отвърна Фиц и тихо въздъхна от облекчение. Беа беше свършила чудесна работа. Над дългата маса висяха три полилея. Светлината им се отразяваше в кристалните чаши на всяко място. Всички прибори бяха златни — такива бяха и приборите за сол и пипер, дори и кутийките с клечки кибрит за пушачите. Бялата покривка бе застлана с рози от оранжерията, а Беа беше придала нотка на драматизъм, окачайки тънки папрати да висят от полилеите, над пирамидите от гроздови зърна върху златни подноси.