Дюър продължи:
— А икономическото съперничество?
— Вярно е, че Германия богатее с всеки изминал ден и скоро може да настигне Великобритания и САЩ по производителност. Но защо това да е проблем? Германия е един от най-големите клиенти на Великобритания. Колкото повече имаме за харчене, толкова повече ще харчим. Икономическата ни сила е в полза на британските производители!
Дюър отново опита.
— Говори се, че Германия иска още колонии.
Фиц пак погледна към краля и се запита дали той нямаше нещо против това двамата да водят разговора. Негово Величество обаче изглеждаше запленен.
Валтер отговори:
— Имало е войни заради колонии, особено във Вашата страна, господин Дюър. Но в наши дни като че ли сме способни да разрешаваме такива разправии без изстрели. Преди три години Германия, Великобритания и Франция се счепкаха заради Мароко, но въпросът се уреди без война. Напоследък Великобритания и Германия се споразумяха по наболелия проблем с багдадската железница. Ако продължаваме така, война няма да има.
— А ще ми простите ли, ако използвам понятието германски милитаризъм?
Това прозвуча малко крайно и Фиц трепна. Валтер се поизчерви, но заговори без емоция в гласа.
— Оценявам прямотата Ви. Германската империя е управлявана от прусаците, които са нещо като англичаните във Великобритания.
Сравняването на Великобритания с Германия и на Англия с Прусия беше дръзко. Валтер вървеше по ръба на учтивия разговор, обезпокои се Фиц.
Валтер продължи:
— Прусаците имат силна военна традиция, но не воюват без причина.
Дюър скептично отбеляза:
— Значи Германия не е агресивна.
— Напротив. Смея да твърдя, че Германия е единствената велика сила в континентална Европа, която не е агресивна.
Около масата се понесе изненадано мърморене, а Фиц видя как кралят повдига вежди. Дюър се облегна постреснат и промълви:
— И как така?
Съвършените обноски и любезният тон на Валтер отнеха остротата от провокативните му думи.
— Първо, вижте Австрия — продължи. — Виенският ми братовчед Роберт няма да отрече, че Австро-Унгарската империя би искала да разшири границите си на югоизток.
— Не е без причина — веднага се обади Роберт. — Тази част от света, която британците наричат Балканите, стотици години е била част от владенията на Османската империя. Османската власт обаче рухна и Балканите са нестабилни. Австрийският император вярва, че е негов свещен дълг да поддържа реда и християнската религия там.
— Съвсем вярно — съгласи се Валтер. — Но и Русия иска територия на Балканите.
Фиц реши, че на него се пада да защити руското правителство, може би заради Беа.
— И те имат основателни причини — включи се той. — Половината им търговия прекосява Черно море и оттам минава през проливите към Средиземно море. Русия не може да позволи на друга велика сила да контролира проливите, като завладее територии в източните Балкани. Това би било като примка на шията на руската икономика.
— Точно така — съгласи се Валтер. — Като се обърнем към западния край на Европа, Франция е амбицирана да отнеме на Германия Елзас и Лотарингия.
В този момент френският гост, Жан-Пиер Шарлоа, се наежи.
— Откраднати от Франция преди четиридесет и три години!
— Няма да водя спор за това — спокойно продължи Валтер. — Да кажем, че Елзас-Лотарингия са били присъединени към Германия след поражението на Франция във Френско-Пруската война. Откраднати или не, господин графе, съгласен сте, че Франция си иска тези земи обратно.
— Разбира се — французинът се облегна и отпи от портвайна си.
— Дори Италия иска да отнеме Трентино от Австрия…
— Където повечето хора говорят италиански! — извика господин Фали.
— … и голяма част от далматинския бряг…
— Пълна с венециански лъвове, католически църкви и римски колони!
— … и Тирол, област със стара традиция на самоуправление, където повечето хора говорят немски.
— Стратегическа необходимост.
— Разбира се.
Фиц разбра колко умен беше Валтер. Без да бъде груб, но дискретно, той бе предизвикал представителите на всяка държава да потвърдят, с повече или по-малко войнствен тон, териториалните си амбиции.
Валтер продължи:
— А за какви нови територии ламти Германия? — Огледа хората около масата, но никой не продума. — Никакви — победоносно обяви той. — И единствената друга голяма страна в Европа, която може да каже същото, е Великобритания!