— Не се притеснявам.
Това не беше вярно. Страх го беше дори да стане от масата.
Дядо му обаче беше добър и не продължи темата. Били го харесваше. Майка му се държеше с Били като с бебе, баща му пък бе строг и язвителен, но дядото беше търпелив и му говореше като на възрастен.
— Слушайте — повиши глас бащата. Никога не си купуваше десния парцал Дейли мейл, но от време на време го взимаше от някой друг и го четеше вкъщи с презрителен тон, подигравайки се на глупостта и нечестността на висшите класи:
„Лейди Даяна Манърс е била критикувана, че носи една и съща рокля на втори пореден бал. По-младата дъщеря на херцога на Рътланд е спечелила наградата за най-хубав дамски костюм на бала в Савой за изящния си корсаж, комбиниран с дълга пола с обръчи. Наградата е двеста и петдесет гвинеи.“ — Той свали вестника и поясни — Това ти е заплатата поне за пет години, Били, моето момче. Ето и още: „Тя обаче си спечели неодобрението на познавачите, като се облече по същия начин на увеселението на лорд Уинтъртън и Ф. Е. Смит в хотел Кларидж. Твърде много хубаво не е на хубаво, коментираха те.“
Отново вдигна глава.
— По-добре да смениш престилката, мамче — подкачи той жена си. — Не би искала да си спечелиш неодобрението на познавачите.
На мама не й беше забавно. Носеше стара кафява вълнена рокля с кръпки на лактите и петна под мишниците.
— Ако имах двеста и петдесет гвинеи, щях да изглеждам по-добре от лейди Даяна Пос…на — не без огорчение отбеляза тя.
— Тъй си е — рече дядо. — Кара винаги си е била хубавица като майка си. — Името на мама беше Кара. Дядо се обърна към Били.
— Баба ти беше италианка. Мария Фероне. — Били знаеше, но дядо обичаше да суче все едни и същи истории. — Оттам майка ти има тая разкошна черна коса и очи. Сестра ти и тя. Баба ти, най-хубавото момиче в Кардиф — и аз я взех! — Внезапно помръкна и продума тихо: — Ех, хубави дни…
Тате се понамръщи — подобни приказки приближаваха разговора до плътските страсти — но мама се разведри от комплиментите.
— О, да. Мен и сестрите ми ни смятаха за красавици. Бихме показали на онова херцогче какво е хубаво момиче, ако имахме пари за коприна и дантели.
Били с изненада осъзна, че никога не беше възприемал майка си нито като красавица, нито като обратното, макар че в неделите, когато се обличаше за седенките в параклиса, тя изглеждаше впечатляващо, особено с шапка. Може би е била красива някога, но му беше трудно да си го представи.
— И туй да знаеш — продължи дядо — в семейството на баба ти бяха все умници. Шуреят ми беше миньор, но се измъкна от тая работа и отвори кафене в Тенби. Това е животът — морски ветрец, а ти по цял ден правиш кафе и си броиш парите.
Тате зачете друга новина.
— Като част от подготовката за коронацията, от Бъкингамския дворец са издали наръчник с инструкции за събитието, дълъг двеста и дванайсет страници. — Пак подаде очи над вестника.
— Това да им го кажеш днес в шахтата, Били. Хората ще си отдъхнат, като чуят, че всичко е организирано добре.
Били не се вълнуваше особено от аристокрацията. Харесваха му приключенските истории, които вестникът често печаташе и в които се разказваше за яки, образовани в частни училища мъжаги, които залавяха немски шпиони. Според тези истории шпионите бяха навсякъде, въпреки че за нещастие явно бяха пропуснали Абъроуен.
Момчето се изправи.
— Ще се поразходя по улицата — обяви той и излезе през предния вход. „Ще се поразходя по улицата“ бе кодът, с който някой от семейството казваше, че ще ходи до тоалетните, които се намираха през половината улица. Около дълбоката дупка беше вдигната ниска тухлена къщурка с ламаринен покрив. Имаше две отделения, за мъже и за жени. Седалките бяха двойни, така че човек винаги влизаше с някого другиго. Никой не знаеше защо строителите са избрали такова решение, но всички се опитваха да се възползват максимално от него. Мъжете зяпаха втренчено напред и не продумваха, но както Били дочуваше, жените често обменяха клюки. Миризмата бе задушаваща дори за онези, които я търпяха всеки ден. Той винаги се мъчеше да диша колкото е възможно по-малко вътре и често излизаше почти в несвяст. Мъж на име Дай Лайньо периодично изгребваше дупката.
Когато Били се върна, с радост видя, че сестра му Етел седи на масата.
— Честит рожден ден, Били! — извика тя. — Трябваше да дойда да те целуна преди да слезеш в мината.