— Забийте тогава и вашите ножове в земята. Нека ви сполети смърт — скоропостижна и безпощадна, както са остри и източени вашите остриета, ако замисляте неправда!
Те последваха повелята според свещената традиция на саваната.
— Пепе Дормилон, кого обвинявате?
— Обвинявам този сеньор, дон Естебан де Аречиса, който всъщност се казва граф Антонио де Медиана.
— Какво гласи вашето обвинение?
— Обвинявам го в три неща: убийство, отвличане на дете и злоупотреба със съдебната власт за осъждане на един невинен.
— Дон Естебан де Аречиса, признавате ли, че сте граф Антонио де Медиана?
— Аз съм този — отговори гордо запитаният.
— Признавате ли, че Пепе Дормилон има право за своите обвинения?
— Нищо не признавам, също и вашето право да ме разпитвате и ще отговарям, когато ми е угодно.
— Ваша воля, дон Антонио, но законът на саваната гласи: «Който премълчи отговора, той се обявява чрез мълчанието си за виновен и уличен.» Хубаво си помислете! В степта се взема под внимание не титлата, а само мъжът. Който не иска да загине, трябва да се защитава… Пепе Дормилон, говорете!
— Обвиняемият уби своята снаха — графиня доня Луиса де Медиана, в замъка Еланчове.
— Справедливо ли е обвинението, дон Естебан?
Запитаният мълчеше.
— Имайте предвид, че вашето мълчание е равносилно на признание!
— Разигравате куклен театър, сеньор Диас — отговори Аречиса. — Вие забихте ножа сив земята като знак, че само правото и справедливостта ще се разпореждат, и все пак позволявате да се наложи единствено силата. Няма какво да признавам, нито да опровергавам. Който ме обвинява в престъпления, нека приведе доказателства, че говори истината!
— Пепе Дормилон, можете ли да представите доказателства?
— Те са залегнали в разказа, който ще чуете.
Той изложи развоя на събитията от онази нощ в Еланчове така точно, както се бяха запечатали в паметта му. Диас нямаше как да не се убеди напълно във вината на графа.
— Дон Антонио, съжалявам, но трябва да ви кажа, че всичко, което този сеньор каза, смятам за истина!
— Мислете каквото си искате! Но човек не бива да бъде осъден по мнение. Един разказ не е доказателство. Доведете свидетели!
— Законът на саваната не смята свидетеля за абсолютно необходим. Убеждението е достатъчно да бъде произнесена присъда. Подканям ви да кажете просто дали сте извършили убийството, или не!
Подсъдимият беше твърде горд да признае или пък да изрече лъжа, която вероятно все пак не би могла да го спаси.
— Вашето мълчание е равносилно на «да». Вие сте виновен в убийството и отвличането на детето. Какво е станало после с него?
— Въпросите ви са излишни. Не мога да дам информация.
— Тогава разказвайте нататък, сеньор Пепе!
Дормилон осведоми за своето осъждане и последвалото бягство. Когато свърши, Диас се обърна отново към Аречиса.
— Признавате ли това, което чухте?
Запитаният и този път предпочете да замълчи.
— Кажете да или не!
Отново не последва отговор.
— Вашето мълчание ни е достатъчно! Дон Естебан, аз ви уважавах и много бих дал да можех да ви видя невинен. Вашето държане обаче не е на мъж, комуто човек би могъл да съчувства!
— Задръжте си съчувствието, Диас. Вие сте изменник. Дадохте ми дума за вярност и подчинение, а ето че се свързвате с лица, които желаят моята гибел. Аз съм във ваша власт, но не се прекланям пред вас. Граф Де Медиана се надсмива над вашите обвинения, макар те да му костват живота!
— Сеньор, аз вече ви казах, че в саваната титлата не важи. Вие не сте нищо повече от обвиняем и ако не ви се удаде да се оправдаете или сте твърде горд, за да се защитите, то не се надявайте на спасение! Имате ли да добавите още нещо към обвиненията си, сеньор Дормилон?
— Не, аз свърших. Искам това тройно престъпление, за което според закона на саваната трябва да последва трикратна смърт, да намери своето най-строго наказание!
— Сега вие, сеньор Тибурсио. В какво обвинявате подсъдимия?
— В убийството на неговата снаха, отвличането на племенника му и опит за убийство срещу самия мен. Първите две престъпления бяха разгледани, следователно аз трябва да говоря само за третото.
— Говорете!
Той разказа за нападението в градината на хасиендата Дел Венадо и за следващото в гората, описа и поведението на дон Естебан на брега на буйната река.
— Сеньор Аречиса, какво ще кажете за това? — попита Диас, като усещаше как съчувствието му към предводителя на експедицията все повече изчезва.
— Свидетели! — гласеше лаконичният отговор.