Но гордостта на графа беше фалшива, тя изключваше честността.
— Вие можете да изкажете такова искане, защото знаете, че Кучильо избяга. Въпреки това обаче свидетел не е безусловно нужен, защото ще ви питам дали се признавате за виновен в опит за убийство. Възнамерявате ли да се принизите до една лъжа?
Запитаният отново премълча.
— Значи признавате деянието и ние можем…
Той спря по средата на започнатото изречение, защото зад пирамидата прозвуча вик, който заглуши дори бученето на водопада. После се чу тупване, сякаш някое тежко тяло е паднало от голяма височина.
— Какво беше това? — попита Пепе изплашен.
— Човек, на когото се е случило нещастие — отговори Диас. — Ние трябва веднага да видим какво…
— Стой — прекъсна го канадецът. — Не бива да напускате без нужда мястото си! Аз ще видя какво се е случило.
Той се запъти към ъгъла на индианския гроб и изчезна зад него. Другите останаха и безмълвно зачакаха връщането му. Канадецът се върна, но носеше на рамо съборената от Ороче златна буца.
— Погледнете какво намерих!
Той я свали и сложи в краката на Фабиан, който се загледа безмълвно в находката.
— Чисто злато, струващо хиляди и хиляди! — прогъгна като парализиран Аречиса при вида на този невиждано голям къс.
Напълно забравил за положението си, той прекрачи описания около него кръг и се спусна към блока, за да го прецени по тежестта.
— Санта Лаурета — обади се Пепе, — де да имах едно такова копче на жилетката си навремето, когато трябваше да мра от глад на разноски на държавата! Къде го намери, Боа роз?
— Това е все едно! — рече дон Естебан. — То се числи към бонансата и трябва да ми бъде предадено за разпределение.
— Както намерите за добре, граф Антонио де Медиана — ухили се Дормилон. — Ние сме числом и словом пет човека и веднага ще разрежем копчето, та всеки да си получи своя дял, също и вие, защото бяхте така добър да ме пратите в Пресидио Сеута да ловя риба тон!
Тези думи върнаха графа към действителността. Той се надигна почти засрамен, ала в очите му блестеше онази светлина, каквато може да се забележи при умопобърканите.
— Къде намери тази находка, татко? — поиска да знае Фабиан.
— Там отзад, непосредствено до басейна, в който се стоварва водата. Виждате ли главата там горе?
Той посочи към билото на хълма и очите на другите проследиха ръката му.
— Бараха — рече Диас.
— Да, Бараха. Вижте, той забеляза, че сме го видели и се отдръпна. Той е виновен да намеря това злато.
— Как тъй?
— Блокът е бил вкопан в скалата зад водопада. Ороче е бил спуснат от Бараха по ласо, за да го откърти, но после е намерил смъртта си в пропастта. Ласото е прерязано; Бараха е искал да има златото само за себе си.
— Ти намери ли Ороче?
— Не, кипящите талази на бездната са го погълнали.
— Трябва да тръгнем след убиеца! — извика Фабиан и посегна към пушката си.
— Стой! — викна Пепе. — От земята не бива да бъде изваден нито един нож, преди да е завършил съдът. Тоя Бараха ни е в кърпа вързан.
Той погледна повторно нагоре, където се бе подавала главата на убиеца, и очите му неволно се плъзнаха и по ръба на пирамидата.
— Por Dios, Боа роз, не поглеждай нагоре, за да не се издадем! Върху платформата на гроба лежи Кучильо.
— Кучильо? Убиецът, свидетелят, от когото се нуждаем! Хубаво ли го видя?
— Без съмнение!
— Трябва да го пипнем! Заобиколи гроба отляво и се качи отзад. Той ще побегне и аз ще го посрещна при десния ъгъл.
Пепе грабна пушката си и закрачи към пирамидата. Действаше колкото е възможно по-предпазливо. Той достигна необезпокоявано платформата, но… там нямаше никого. Смъкна се незабавно пак долу и пристъпи към канадеца.
— Е? — посрещна го този. — Не го ли намери?
— Не. А ти?
— Да не би да го виждаш при мен?
— Но той е слязъл.
— Или пък си се заблудил.
— Не е възможно. Видях главата му съвсем ясно. Слязъл е. Но отляво не е могъл да се измъкне, защото щях да го забележа.
— И отдясно също, защото тогава щеше да налети в ръцете ми. Следователно той се е спуснал от северната страна на пирамидата. Ела, нека видим дали ще открием следата му!
Между езерото и северното подножие на гробницата се намираше немного широка ивица земя, която беше толкова камениста, че крак не можеше да остави следа върху нея. Въпреки това острото око на канадеца забеляза върху скалата една къса, светла черта, драсната сякаш от несигурна ръка с железен нокът.
— Оттук е минал, Пепе! Я да видим… да, ето къде лежи парченцето кварц, върху което е стъпил и на което дължим тази линия. Когато кракът стъпи върху камък с тази големина, той не се подхлъзва назад или напред, а настрани. Посоката на чертата, която кварцът е оставил върху скалата, ни казва, че Кучильо се е запътил към езерото.