— Онова, което е сторил на мен и майка ми, му прощавам. Но той е убиецът на Марко Ареляно и аз съм положил свещена клетва, че ще умре веднага щом го стигна!
Кучильо чу тези думи. Погледна в заплашителното лице и разбра, че за него снизхождение няма да има.
— Милост, дон Фабиан! — започна да умолява той. — Не можете да ми прощавате и да ме проклинате едновременно. Ще ви отстъпя бонансата безпрекословно, ще ви служа и ще ви се подчинявам, докато съм жив, ще…
Фабиан пресече словоизлиянията му с повелителен жест.
— Мълчете! Всяка дума е безполезна!
— Тогава и той ще умре!
В следващия миг Кучильо измъкна ножа, който непредпазливо му бяха оставили… един скок и го заби до дръжката в гърдите на Аречиса. Хукна към ъгъла на пирамидата и изчезна.
Другите понечиха да се спуснат подире му.
— Стой! — прогърмя Големия орел. — Аз съм стражът, той принадлежи на мен!
С исполински крачки стигна до ъгъла и вдигна никога непропускащата пушка.
— Спрете, Кучильо!
Кучильо може би все пак щеше да се изплъзне, ала студът на езерото усили болката в крака и той напредваше твърде бавно. Чу вика на ловеца зад себе си, но не се подчини.
— Спрете! — повтори канадецът.
Кучильо отново не зачете заповедта и Боа роз натисна спусъка. Кучильо се преметна и бухна във водата на езерото — немного далеч от мястото, където преди туй беше потърсил убежище.
— Мъртъв! — промърмори канадецът и се обърна.
— Мъртви са и двамата — прибави Пепе, — преди още да сме провели съда докрай!
Фабиан стоеше при трупа на своя чичо. Другите пристъпиха към него, но не посмяха да прекъснат мълчанието му. Неговите очи бяха приковани мрачно към мъртвото тяло на този мъж, когото природата бе поставила толкова близо до него, и който въпреки това още от детството му се беше проявил като негов най-зъл противник. Най-сетне Фабиан се извърна.
— Далече, в Испания, беше извършено престъпление и Бог поведе престъпниците през океана и ги събра в час и на място, почти недокосвано от крака на бял, с тези, с които те са съгрешили.
— Сеньор Фабиан, вие говорите сякаш от моето сърце — обади се Пепе Дормилон. — Когато застанах в Еланчове пред граф Антонио и му напомних за неговото деяние, той се изсмя на заплахата ми. Тогава аз му казах: «Има един съдия, комуто няма да се изплъзнете. Той ще ви намери дори да избягате от него и в най-затънтения пущинак!» Вие виждате, че това пророчество се сбъдна. Вие пожелахте да го помилвате и го предадохте на божието наказание. Бог обаче го осъди по-бързо, отколкото аз исках, и го остави да умре от ръката на своя съучастник. Ние сме отмъстени!
— Но сега нека бъдем християни и повече да не се гневим. Граф Антонио де Медиана не бива да стане храна на лешоядите, а да намери едно спокойно вечно ложе.
— Да, нека го погребем — съгласи се Пепе — и заедно с него и пръстена му, който вече си изпълни целта да ми припомня за моето отмъщение.
— Най-доброто място за погребение на мъртвеца е гробницата на вожда — рече канадецът. — Хайде да видим дали ще ни разкрие вътрешността си!
Те се изкачиха на скалния конус и потърсиха входа — отвесно спускаща се дупка, захлупена с тежък камък. Канадецът отмести камъка, а Фабиан се спусна по едно ласо. Във вътрешността на гробницата — немного високо и широко четвъртито помещение, беше напълно тъмно. Фабиан заопипва наоколо и се натъкна на вкаменения труп на вожда.
За тялото на Аречиса, граф Де Медиана, имаше достатъчно място. След като наследникът прибра всичко ценно, което покойникът имаше в себе си, Боа роз свали шапка и изрече кратка молитва. Диас се спусна в гроба да поеме трупа на своя предводител и да му отреди място долу. После входът бе затворен по стария начин, и то така, че да не се забелязва и най-малката следа от извършеното.
Канадецът пристъпи към Фабиан и му подаде ръка.
— Сега, сине мой, ти си граф Де Медиана и си не само господар на бонансата, но и притежател на всичко онова, което дон Антонио остави след себе си. Аз ти давам клетва за вярност като първия, който ще се нарича твой слуга, и те моля само да ми запазиш едно местенце в сърцето си за дните, които Бог ми е отредил още на земята!
Фабиан го обгърна любвеобилно с ръце.
— Не мой слуга, а мой татко си ти. При мен ще намериш всичката любов и уважение, които ти се полагат — сега и винаги.
Пепе също му подаде ръка.
— Дон Фабиан де Медиана, не забравяйте Пепе Сънливеца, когато един ден станете голям господар.
— За да станете такъв — допълни Диас, — вероятно ще се нуждаете от нашите свидетелски показания. Разчитайте и на мен, сеньор. Аз никога няма да забравя деня, в който с вас и господарите на саваната съдих един гранд от гордата прародина.