— Сеньор Диас, присъединете се към нас! — помоли Фабиан. — С експедицията няма да ви провърви, а в наше лице ще намерите мъже, които ще оценят компанията ви по-добре от авантюристите, които досега сте съпровождали.
— Благодаря ви, дон Фабиан! С удоволствие бих откликнал на желанието ви, но аз бях подчинен на дон Естебан и сега имам задължението да го заместя. Вие сами ли ще се връщате, или може би ще решите да дойдете с мен до лагера?
— Ние нямаме нищо общо с хората от вашата експедиция — рече Боа роз — и сами сме в по-голяма безопасност, отколкото при тях.
— Но как се каните да пренесете съкровището от бонансата си, като нямате нито ездитни животни, нито коли?
Канадецът и Пепе погледнаха Фабиан въпросително. Този сведе замислено поглед към земята.
— Татко — заговори той най-сетне, — ще ми се разгневиш ли, ако оставя всички тези съкровища тук?
— Как? — извика Диас удивен. — Искате да оставите едно богатство, с което може да се купи цяло кралство, да падне в ръцете на диваците или експедицията?
— Не се ли отказахте самият вие от това богатство, когато стояхте край бонансата? — усмихна се Фабиан.
— Защото знаех, че принадлежи не на нас, а на вас.
— Аз не искам да го оставя нито на златотърсачите, нито на индианците, но…
— Санта Лаурета, какво се тъкмите всъщност да правите с него? Спомнете си само драгоценната златна буца, която коства живота на свирача на лютня! Мисля, че с нея може да се закупи всичката риба тон, улавяна през последното десетилетие в дяволската акватория на Сеута.
— Правилно, Пепе, тя коства живота на Ороче. Това злато има пъклена власт. Спомнете си и вие, сеньор Диас: Марко Ареляно, повечето мъже от вашата експедиция, а сега и самият дон Естебан заедно с Кучильо — всички те трябваше да изкупят със смърт своя ламтеж по метала. Ние ще заровим съкровищата, ще ги скрием така, че никой да не ги намери. По-късно може би ще ни потрябват и тогава ще можем без риск да ги отнесем на сигурно място.
— Прав си, сине мой — изрази съгласието си канадецът. — Хайде да идем до плейсъра и да видим какво може да се направи!
Само мъже като тези четиримата можеха да гледат такова изобилие от изкусителния метал, без да бъдат обладани от мощта на златото. Въпреки това Пепе се чувстваше особено — беше като опиянен от вида на бляскавите камъни, изпълващи долината в такова количество, каквото човек едва ли би сметнал за възможно.
— Вземете ножовете и ми помогнете! — помоли Фабиан. Меката почва на долината не създаваше големи препятствия на усилията им. Изливащите се от време на време пороища от планините я бяха подкопали и бяха подготвили работата. До настъпването на вечерта скриха цялото злато така, че само те, посветените, биха могли да го открият.
— Дотук бях задължен да ви помогна, сеньорес — заговори Диас, — но сега дългът ме зове. Вие какво ще правите?
— Вече е тъмно — отвърна канадецът, — така че днес няма да напускаме района, а ще установим бивака си горе на пирамидата, защото там ще бъдем най-добре защитени при евентуално нападение.
— А на сутринта — прибави Пепе — ще проследим дирята на Бараха. Той е единственият неканен, който знае за бонансата. Ние трябва по един или друг начин да му затъкнем устата.
— Сторете го — даде одобрението си Диас. — Той е убиецът на Ороче и трябва да бъде наказан. Що се отнася до мен, бъдете сигурни, че никой няма да чуе и думица за златото. То принадлежи на вас, дон Фабиан!… А сега сбогом!
— Сбогом! И ако имате нужда от три чифта ръце, знаете къде ще се намираме до утре — отговори канадецът. — Би ме учудило, ако червенокожите не са направили нова визита на лагера ви.
Те си подадоха ръцете.
— И приемете моята благодарност, сеньор Диас — обади се Фабиан, — за помощта, която днес ни оказахте. При първа възможност на драго сърце ще ви се отплатим!
— Не вие, а аз съм този, който трябва да благодари. Вие пощадихте великодушно живота ми, докато се отнасях враждебно към вас. А че после взех участие в съда, просто си беше мой дълг. Останете със здраве!
— Бъдете и вие здрав! — прозвуча към убиеца на индианци. Диас изчезна в мрака и неговите бързо отдалечаващи се стъпки заглъхнаха в безмълвието на нощта.
Тримата ловци пренесоха пушките на дон Естебан и Кучильо заедно с чуловете и седлата на убитите коне на върха на пирамидата, където устроиха лагера си.