Седмица след онази нощ в енсенадата мигелетът бе застъпил на дневно дежурство. Един тримачтов кораб бе изчаквал в открито море прилива и сега влезе в пристанището. Той явно искаше да вземе само вода и единственият пасажер, веднага щом котвата падна, нареди да го откарат на сушата.
Пепе стоеше редом с кастелана Хуан де Диас, който неволно нададе вик на изненада.
— Какво има, дон Хуан де Диас?
— Виждате ли мъжа в лодката?
— Да.
— Знаете ли кой е?
— Не. Той е закрил лице с края на плаща си, за да се предпази от слънцето.
— И въпреки това аз го познах! Ох, това е свято чудо! Мъртвите стават и отново оживяват.
— Санта Лаурета, почти ме карате да се страхувам! Този мъж мъртъв ли е бил?
— Никога ли не сте чували, че граф Антонио де Медиана е мъртъв?
— Мъртъв или безследно изчезнал! Какво общо има този сеньор с граф Антонио?
— Какво общо има с него? Por Dios, страшно много, ами че нали това е самият той? Аз го познавам и веднага ще го поздравя!
Старият майордомо [13] се завтече към мястото, където пасажерът от лодката тъкмо бе скочил на сушата като човек, свикнал на такива скокове. Лицето му сега не беше закрито и… Пепе нададе възглас, в който прозвуча повече ужас, отколкото изненада.
— Света майко от Сеговия, това не е никой друг, а капитанът, от когото получих пръстена! Наистина трябва да е графът, защото подава ръка на Диас, както господарят поздравява слуга!
Двамата поеха по пътя към замъка и трябваше да минат край Пепе, който, почти треперещ от възбуда, измерваше пристигналия със святкащи очи. Графът прониза с тъмните си очи фигурата на мигелета и внезапно пребледня. Пепе пристъпи крачка напред.
— Позволете, дон Хуан де Диас! Този сеньор наистина ли е ексцеленсия [14] Де Медиана?
— Да, Пепе, имах право. Той е моят височайш господар и повелител. Завръща се в Еланчове от дълго и далечно пътуване!
Пепе се обърна към графа.
— В такъв случай моля за един разговор, дон Антонио!
— По какъв повод?
— По много важен въпрос.
— Изречете го!
— Мога да го сторя само на четири очи.
— Тогава елате горе в замъка.
— Смяната е в шест часа. Ще дойда след нея!
В тона на мигелета липсваше онова традиционно смирение, с което един нископоставен говори с по-знатен. Неговите последни думи прозвучаха едва ли не заплашително. Очите на графа проблеснаха, ала той се овладя и на устата му трепна презрителна усмивка.
— Ами ела! — прозвуча студено и сурово, почти като предизвикателство.
Двамата продължиха пътя си.
Пепе ги проследи с очи, докато се изгубиха зад скалите.
— Санта Лаурета, той е наистина, и по гласа го разпознах! Убил е графинята и е отвлякъл малкия дон Фабиан, за да се сдобие с имота им. Сега ще се освободя от терзанията, които съвестта ми причиняваше. Ще го обвиня пред съда. Да, да, ще го сторя, макар той да е граф, а аз само Пепе Сънливеца!
Той едва изтрая да стане шест часът и след като се освободи от наряда, се изкачи с припрени крачки до замъка.
Там беше въведен в същата стая с балкона, в която бе нападната графинята. Графът стоеше до прозореца и зяпаше морето. При влизането на бреговия пазач рязко се обърна.
— Защо не си остави вън карабината?
— Защото не съм убеден, че мога да се лиша тук от нея — отговори Пепе спокойно.
— Виж ти! Какво искаш?
— Искам да попитам дали ще пожелаете да си вземете обратно пръстена.
— Какъв пръстен?
— Онзи, който получих в есенадата от капитана на «Есмералда».
— Върви си! Нямам нито време, нито охота да слушам загадките ти!
— За вас те не са загадки. Къде е дон Фабиан, момчето, с което ми се измъкнахте?
Графът приближи с няколко бързи крачки. Стисна юмруци, ала бе принуден да ги отпусне, когато Пепе вдигна карабината.
— Да не си превъртял?
— Не — ухили се мигелетът. — Мислите и умът ми са си толкова здрави и наред, че не бих ги разменил срещу никоя титла. Върнете момчето!
— Ще наредя да те арестуват и пратят в лудницата!
— Аз ще наредя да ви арестуват и пратят на ешафода или на галерите!… Къде е момчето?
Дон Антонио пристъпи плътно до него. Лицето му излъчваше подигравка, ненавист и презрение.
— Човече, ти наистина ли си въобразяваш, че ще се уплаша от теб? Да, аз съм капитанът на «Есмералда», аз наредих да убият с кама графинята и аз отвлякох момчето. Спуснах го в една малка лодка. Сега то е умряло от глад и жажда или е станало плячка на морето. Хайде, върви и донеси за мен, червей с червей такъв!