Снопчето пера започна леко да се движи.
— Огън, Пепе!
От цевта на двете пушки блеснаха мълнии и трясъкът на изстрелите бе последван от нови яростни викове.
— Направи нова резка, Пепе, за да не сбъркаме в броенето!
— Още девет! Ако продължава все така, след два часа ще можем да приберем четиринайсет скалпа.
— Толкова бързо няма да се отървем, Пепе. Апачите ще проумеят, че по тоя начин няма да успеят да ни пипнат. Те ще свикат боен съвет, за да потърсят по-добра възможност.
Отсреща наистина стана доста спокойно. Изтече около час, а все още не се долавяше нито звук, нито движение.
— На нашите противници нищо не им иде наум. Би било полезно, ако се опитаме да отгатнем мислите им — забеляза Големия орел. — Какво е твоето мнение, Фабиан?
— Аз мисля, че те ще потърсят място, откъдето могат да ни достигат с куршумите си. Това е единственото, което би ни изложило на опасност, и аз се учудвам, защо отдавна не са го сторили.
— Имаха причина да не го извършат. Единственото място, от което сме изложени на техните куршуми, са онези остри скали, които са се наклонили една към друга. Но за да ги стигнат, трябва да изкатерят едно разстояние, което е доста късо наистина, но предоставя добра възможност за нашите пушки.
— Рано или късно ще опитат, татко, и тогава ще е добре да не са ни празни цевите.
— Така мисля и аз, а и двамата разбойници, ръководещи нападението, също го знаят. Те самите няма да се подложат на куршумите ни, а ще пратят червените горе, и то едва след като сме стреляли.
— Ние имаме пет пушки, за които те не знаят — рече Пепе. — Да спестим зарядите в нашите и да вземем другите в ръка.
— Правилно! Фабиан, сине мой, ти няма да стреляш, за да имаме три куршума в готовност.
Боа роз взе английската пушка на дон Естебан, а Дормилон посегна към карабината на Кучильо.
— И все пак ще стрелям! — отвърна Фабиан и в същия миг изстрелът му проехтя.
Той беше забелязал съвсем лекото потрепване на един храст. Вик не последва, но храстът се огъна под конвулсивно движение.
— Улучи, сине мой! Оня метис сигурно е дал заповед да не надават повече викове. Пепе, една резка!
— Още осем! — отброи Пепе, докато правеше резката. Фабиан не беше свършил със зареждането, когато отсреща изгърмяха всички пушки. Дъжд от куршуми къртеше многобройни отломки от камъните, които летяха във всички посоки наоколо.
— Внимавайте — предупреди Пепе. — Те имат план, който искат да проведат и да прикрият с този огън, и нека ме скалпират, ако планът не е този, който вече отгатнахме!
— Изчакай тогава една пауза между залповете и изстреляй карабината — нареди канадецът. — Но дръж пушката си под ръка!… Сега!
Боа роз и Дормилон натиснаха спусъците. Предположението на прозорливия ловец се оказа вярно. Четирима индианци хукнаха с пушки в ръка нагоре към скалите, зад които Бараха и Ороче се бяха скрили при приближаването на Кучильо.
— Аз — първия, Пепе — втория, а ти — третия, Фабиан! — викна припряно Големия орел.
Три огнени лъча блеснаха измежду камъните. Трима от диваците се сринаха и само четвъртият достигна целта си и изчезна зад нея.
— Една., две… три резки. Още пет! — броеше Пепе, докато с видимо задоволство правеше белезите си.
— От петнайсет врагове осем вече паднаха! — ухили се канадецът. — По-малката половина навярно ще ни отвори повече работа, отколкото по-голямата. Притиснете се по-плътно до бруствера, иначе ще дадете на мошеника горе сигурна цел!
Предупреждението не закъсня. Пепе се беше проснал по гръб, за да зареди. Откъм скалите долетя куршум и удари в земята между двата му крака.
— Санта Лаурета, типът иска да ми развали обущата! Почакай малко, негоднико, ти няма да цъфтиш и вирееш дълго горе!
Канадецът промуши цевта на пушката си между камъните и заговори спокойно:
— Фабиан, сине мой, ти си с ботуши. Събуй единия и го изтикай надалеч от себе си, за да може червенокожият да види крак. Преди малко той стреля от дясната страна на скалите и за да ни заблуди сега, ще се прехвърли от лявата. Тя е наклонена към нас и колкото и плътно да прилепи пушката към канта, пак ще трябва да подаде лакътя и част от тялото си.
Фабиан изпълни инструкцията и празният ботуш се показа съблазнително на индианеца, който реши да стреля.
Двата изстрела се покриха така, че прозвучаха като един. Ботушът не беше докоснат, а дивакът се затъркаля, макар да бе подал само едната страна на лицето от ухото до окото, мъртъв по стръмния склон.
— Отлично! — похвали Пепе спътника си. — Пройдохата ще остави занапред обущата ни на мира. Осем белега [58], още четири!