— Няма ли да е по-добре, татко — попита Фабиан, — ако пестим мунициите за собствените ни пушки? Ние не знаем колко от тях ще са ни необходими при похода до Бизоновото езеро, а разстоянието до отсрещния баир не е толкова голямо, че да пропускаме целта с другите пушки.
— Имаш право, сине мой. Вземи карабината, а аз ще си служа с двуцевката. Пепе нека си задържи неговата пушка!
Отсреща отново настъпи дълбока тишина, ненарушавана от никакъв звук. Очевидно пак се съвещаваха.
Ето че най-сетне при враговете настъпи промяна, която привлече вниманието на горските скитници. При най-външната точка на нападателната линия върху два плътно израсли един до друг ниски храста бе проснато бойно наметало от бизонова кожа.
— Какво възнамеряват ония? — попита Пепе подозрително.
— Ако нахвърлят едно върху друго три-четири такива наметала, ще се сдобият с укрепление, което дори нашите пушечни куршуми няма да пробият. Защо обаче строят такъв бастион на фланга, откъдето все пак не могат да се целят с безпогрешност в нас?
— Ще им пратя един куршум. — изрече Пепе.
— Остави на мен! — помоли Боа роз. — Бих желал да изпитам веднъж далекобойността на това оръжие.
Боа роз трябваше да се цели странично и подаде цевта от камъните по-навън, отколкото досега. Натисна спусъка, но в същия момент куршумът на Ел Местисо удари с такава сила пушечната цев, че изтръгна оръжието от ръцете му и го запокити далеч в езерото.
— По дяволите, добър изстрел беше! — извика канадецът, разтривайки ръката си. — Това не беше никой друг, а оня метис! Но сега поне знаем каква е целта на кожения параван. Разположили са го толкова косо там, за да подаваме при целенето цевта по-навън. Те искат да ни разоръжат и аз съм доволен, че при този изстрел не използвах моята пушка, която щеше да отлети като двуцевката на дон Естебан. И за тая работа трябва да благодаря на идеята ти да пестим личните муниции, Фабиан!
Пепе взе един откършен от изстрела клон и с помощта на ножа му придаде формата на пушечна цев.
— Боа роз, я ми направи услугата да стреляш с това дърво, а аз през това време ще прогоря една дупка в кожата на сеньор Местисо!
— Дали ще ни сметнат за толкова наивни, че при загубата на пушката да стреляме още веднъж на сериозно?
— Да опитаме все пак!
Той се приготви за стрелба, а Големия орел бавно и предпазливо провря клона между два камъка, както го бе сторил преди това с пушката.
И отсреща наистина пропука изстрел. Клонът бе улучен и се завъртя вихрено във въздуха, но Пепе на свой ред натисна спусъка. Един вик удостовери, че куршумът му не е пропуснал целта си.
— Нова резка! — провикна се той ликуващо.
— А може би не, Пепе! — отвърна канадецът. — Викът не ми прозвуча като смъртен, а като на ранен. Дяволът трябва да закриля тоя метис, за да не е смъртно улучен.
Отново мина дълго време, без да се случи нещо особено. Здрачът вече не беше далеч, а отсреща все още владееше дълбоко мълчание.
— Сигурно искат да изчакат нощта, за да ни нападнат — подхвърли Пепе.
— Вероятно няма да го сторят. Ние сме трима срещу шестима. Нашата крепост е непревземаема. Напротив, аз имам голямо желание ние да нападнем изневиделица. Ако се възползваме от онази клисура, можем да им се явим в гръб.
— Но това е и техният път към нас.
— Много е вероятно — забеляза Фабиан — да предприемат нещо, с което да попречат на бягството ни, защото им е ясно, че ние ще използваме тъмнината, за да напуснем пирамидата. Пътят към равнината надолу е…
Той спря по средата и посочи с ръка.
— Виждаш ли, татко, че имах право?
Там, където лежеше застреляният кон на индианския убиец, се движеха фигурите на двама индианци, към които скоро се присъединиха още двама. Те насядаха до трупа и заеха позиция, от която стана ясно, че са решили да прекарат по-дълго време там.
— Искат да ни затворят. Ха, това трудничко ще им се удаде — рече Боа роз. — Пътят през хълма, по който дойдохме, ни остава… По дяволите, мошениците и там ни отрязват квитанциите!
Тримата мъже обърнаха очи и съгледаха Кървавата ръка и Сан меле, които насъбираха голям куп вършини и клони. Огънят щеше да осветява през по-голямата част от нощта цялата местност.
— И въпреки това трябва да слезем от пирамидата, ако искаме да видим сметката на разбойниците — заяви Фабиан. — Апачите са тръгнали към Бизоновото езеро, за да нападнат дон Агустин, и аз трябва да отида да му помогна.
Канадецът се подсмихна леко.
— Ще се справим, сине мой. За Пепе и мен тези четирима индианци не са прекалено много, ако ги изненадаме в мрака. После ще имаме свободен избор или да се отправим веднага към Бизоновото езеро, или да сгащим двамата мошеници изотзад.