— За теб и Пепе? Но нали и аз ще съм на линия!
— Не, сине мой, с това не мога да се съглася! Двама са по-сигурни от трима, а за да се застраховаме, не бива да оставяме крепостта си без гарнизон. Един трябва да остане да я пази, докато другите се справят с четиримата червенокожи, и за това ще е най-добре да се погрижиш ти.
Фабиан не се отказа от протестите си, ала гласовете бяха два към един и накрая трябваше да се примири.
Малко след като се стъмни, откъм струпаната клада се изви висок ярък пламък, който освети само едната страна на пирамидата. Останалата част от околността продължаваше да тъне в пълен мрак.
— Сега му е времето — обади се Падащата светкавица.
— Не — възрази Големия орел, — трябва да изчакаме, докато враговете поотслабят вниманието си.
След повече от час канадецът се изправи.
— Сине мой, ние ще вървим!
— Наистина ли без мен, татко?
— Да. Ти трябва да охраняваш нашата крепост, на която пак ще трябва да разчитаме, ако не ни се удаде да разкараме индианците от пътя си.
Боа роз не искаше да признае, че единствено грижата за живота на неговия любимец го подтикваше към тази мярка.
— Не ми се вярва — продължи той — по време на отсъствието ни да те застраши някаква опасност, а и нали ще се отдалечим само за няколко минути? Но ако въпреки това се случи нещо, при един изстрел от твоя страна ние веднага ще дотърчим. Хайде, Пепе!
Дормилон също се надигна. Те взеха пушките си, напуснаха тихомълком лежащата в пълна тъма платформа на пирамидата и се спуснаха по откоса.
Едва бяха изчезнали в мрака и от другата страна се появиха два силуета.
— Най-сетне една хитрост успя, старо! — прошепна Ел Местисо. — Те се канят да премахнат червените и нека си го правят. Ние през това време ще се промъкнем горе и ще очистим Тибурсио. Той трябва да ни даде моята пушка и косата си. Когато ония се върнат, ще ги посрещнем с куршумите си. Веднъж пирамидата да е в ръцете ни, нищо няма да могат да ни направят. Ти се изкачи оттук и като стигнеш ръба, създай някакъв шум, който да насочи вниманието му към теб, а аз ще го връхлетя!
Кървавата ръка се приготви да се подчини на заповедта на сина си.
Фабиан седеше на платформата и се ослушваше в нощта. Беше угрижен за своите спътници, които тръгваха срещу немалка опасност. Но по-голяма грижа му създаваше мисълта за дон Пена и дъщеря му. Двамата разбойници, които веднъж вече бяха нападнали хасиендерото и щерка му, най-вероятно знаеха за кроежите на апачите и може би дори бяха решили да вземат участие в тях. Не го свърташе на едно място, искаше му се да тръгне бързо към Бизоновото езеро. Минутите на отсъствие на двамата му спътници се разтегляха в часове.
По едно време му се стори, че долавя шум недалеч от ръба на платформата. Припълзя нататък и видя тъмна фигура, която възнамеряваше да се качи.
— Пепе! Татко!
— Да!
— Как мина?
— Добре! — отговори фигурата.
Фабиан разбра, че това не беше нито Пепе, нито Боа роз. Вдигна пушката за удар и… почувства ръката си приклещена. Оръжието му падна и се плъзна надолу по пирамидата.
Първият от двамата мъже също се изкатери на платформата и младежът се видя пленен от двама души, силни като великани, в които разпозна метиса и Кървавата ръка.
Вече не можеше да стреля, затова нададе силен вик, който процепи надалеч нощната тишина.
— Забий му ножа, старо! — повели Ел Местисо, тъй като двете му ръце държаха Фабиан.
Кървавата ръка оголи острието. Фабиан се отскубна, сграбчи собствения си нож и замахна към стария. Прободен в мишницата, Мано Сангриенто пусна оръжието, за да му изтръгне ножа. Фабиан повтори вика си. Ръкопашният бой се водеше от тримата биещи се по цялата платформа. Те достигнаха ръба й и паднаха надолу, опитвайки да се задържат един за друг.
Фабиан падна на земята в безсъзнание — беше ударил главата си в камък. Сан меле беше първият, който се съвзе.
— Жив ли си, старо?
— Да.
— Обесникът е замаян. Бързо, хващай го и нагоре с него.
— Довърши го!
— Сега не. По-добре горе. Чуваш ли, другите двама идват? Те вече изкачват пирамидата. Не можем да се върнем горе. Да се махаме!
— Преди туй ще го намушкам!
— Посмей само, тъпако! Ако го оставим мъртъв, нищо не печелим. Вземем ли го обаче като пленник, те ще ни следват, додето ги пипнем. Да се омитаме с него, казвам ти!
Кървавата ръка се подчини. Те сграбчиха Фабиан и се отдалечиха от пирамидата, от чиято платформа се разнесоха викове на ужас и ярост.