Команчът смушка животното си и се приведе ниско напред, за да не загуби дирята при бесния галоп. Скоро видя преследвания пред себе си.
Непознатият го забеляза, но посред Апачерията той очевидно не намираше повод за тревога и спря коня си. Едва когато преследвачът приближи и си видяха шарките по лицето му, апачът се обърна и смушка коня, за да избяга.
Животното беше изтощено и накуцваше.
— Куче, чакал, крастава жаба! — извика команчът подире му. — Апачът на собствената си земя се страхува от команча. Страхът е загризал сърцето му. Той може само да краде коне и да бяга!
Понечи да свали обкованата със сребърни гвоздеи пушка от рамо, но размисли. На вражеска територия шумен изстрел можеше да означава неговата гибел. Разви ласото и го завъртя над главата си.
— Не искат ли краката на койота да спрат? Соколово око, команчът, желае да говори с него!
Но и това не накара апача да заеме положение за отбрана. Неговият кон не можеше да се мери с този на преследвача.
— Страхливото влечуго е единственият конекрадец, който се изплъзна на Соколово око, но сега и той ще му даде скалпа си и няма да разкаже на Черната птица за Якия дъб, повален от диханието на команча.
Ласото изсвистя във въздуха и се наниза върху тялото на апача. Соколово око дръпна юздите на коня, обърна го рязко и апачът излетя от седлото. С бърз скок команчът се намери до него и заби ножа си до дръжката в гърдите му.
Хвана косата на убития с лявата ръка и я опъна силно… три къси остри среза, силно дръпване… скалпът беше отделен.
След като го почисти от кръвта, Соколово око го окачи на пояса си, възседна отново коня, за да потърси напуснатата двойна диря. Ако Ел Местисо не беше съобщил на Черната птица новината за гибелта на отряда на Якия дъб, то до ушите на вожда вероятно така и нямаше да достигне вест за тяхната съдба, защото сега и последният от този отряд — вече толкова близо до целта — беше паднал от ръката на Соколово око.
Команчът откри следата и я следва до настъпването на мрака. Преустанови преследването, потърси паша и вода, и разположи нощния си бивак.
Докато се намираше на територията на враговете, не трябваше да пали огън.
Увит в чула на коня си, мислеше за Мо-ла, която обичаше и заради която бе предприел това рисковано дело — да дойде в Апачерията, за да вземе скалповете на Черната птица и двамата пустинни разбойници.
По едно време дочу далечни изстрели. Ослуша се. Убеди се, че се води някакво сериозно сражение. Скочи, оседла коня и препусна по посока на пушечната стрелба.
Битката не продължи дълго. Соколово око приближи бойната арена. Крепостта от фургони бе подпалена и огънят освети равнината. Команчът беше убеден, че апачите са унищожили експедицията на бледоликите. Беше му ясно, че Мано Сангриенто и Ел Местисо са при апачите, защото следваната диря водеше към полесражението. Той реши да подслуша тази среща или поне да я наблюдава.
Върза коня в оврага и закрачи към арената на кръвопролитието.
Стигнал в обсега на светлината от огъня, той знаеше как да остане невидим. Избягваше ярките, играещи по равнината светлинни ивици и се придържаше към тъмните сенки, които фигурите и очертанията на горящите предмети чертаеха в стрелкащи се облаци по степта.
Той видя Бараха да стои до едно дърво и Ел Местисо да преговаря с вожда. Къде ли беше Мано Сангриенто? После видя метиса да потегля с дванайсет индианци и ги последва, докато си изясни посоката им. Забеляза и бащата на метиса и се промъкна близо до апачите, за да разбере от няколкото стигнали до ухото му думи, че се канят да отидат до Мъгливите планини, за да нападнат трима бели ловци.
Кои бяха бледоликите? Можеха да са само врагове на апачите и следователно приятели на команчите. Дали не бяха тримата прочути бледолики, за които бе говорил Енсинас по време на ездата от Тубак към саваната? Той на драго сърце би ги предупредил, но не познаваше Мъгливите планини и нямаше да ги намери преди пристигането на апачите.
Докато Соколово око мислеше за всичко това, Ел Местисо изчезна с индианците в мрака. Тогава нещо се раздвижи под близките дървета и минута по-късно оттам препусна кон. Ездачът също беше подслушвал апачите и техните бели предводители. Той можеше да бъде само техен враг, иначе нямаше да се крие от тях. Беше препуснал в почти същата посока и можеше да се предположи, че има намерение да предупреди белите.
Соколово око закрачи обратно с намерението да последва всички тях и се приближи до бойния плац тъкмо навреме, за да стане свидетел на потеглянето на апачите.
Те поеха към реката. Оръжията им причиняваха толкова шум, а и самите те се държаха в своята победна самоувереност така шумно, че му беше лесно да ги следва по петите. При реката индианците се разделиха. Основният отряд започна да се приготвя за плаване и Соколово око подслуша две неща: че Черната птица е ранен от Падащата светкавица и че походът е до Бизоновото езеро. Другият отряд, който се състоеше от десет воини и техния предводител Антилопата, пое край реката. Соколово око се промъкна и след тях, за да узнае намеренията им. Те смятаха с настъпването на деня да проследят дирите на Големия орел, Падащата светкавица и Пантерата от Юга.