— Моят брат приятел ли е на апачите?
— Той е приятел на всички, които го оставят спокойно да си върви по пътя, и враг на всички онези, които искат да вкусят куршума му.
— Ще разкаже ли той на апачите, че е видял един син на команчите?
— Той ще мълчи.
— В такъв случай моят бял брат ще запази скалпа си — прозвуча гордият отговор, при което индианецът смушка коня си да приближи.
Една пренебрежителна усмивка плъзна по обветрените страни на Уилсън.
— Охо! Толкова велик воин ли е червеният ми брат? Сто команчи и двеста апачи напразно биха се трудили да се сдобият с косите ми.
— Тогава бледоликият е любимец на Добрия дух, защото Соколово око, ако пожелае, взема скалпа на всеки мъж!
— Соколово око? — Презрителният израз изчезна и направи място на радост. — Слушал съм за Соколово око, команча. Той има вярно око, храбро сърце и силна ръка. Какво прави той в Апачерията?
— Той иска скалпа на Черната птица, страхливия вожд на апачите, кожите на Дяволите на саваната, които са там в планините.
— Дяволите на саваната? Смесената кръв и Кървавата ръка? Тези негодяи са тук?
— Те са в Мъгливите планини, за да убият Големия орел, Падащата светкавица и Тибурсио, скаута.
— Мътните го взели. Господарите на горите и прериите са в тази откачена страна? Аз трябва да ги видя и да им помогна! Сър Уилям!
— Мастър Уилсън!
— Позволете да ви представя Соколово око, най-храбрия команч!
— Не ме е грижа! Имам да рисувам!
— В планините се намират трима прочути мъже, преследвани от двама също така прочути нехранимайковци.
— Не ме е грижа!
Чудатият мъж все още не се бе обърнал да хвърли едно око на индианеца. Той продължи да си рисува с най-голямо душевно спокойствие.
— Ние трябва да ги спасим! — настоя североамериканският уестман, който се бе нагърбил да води този чудак през саваната и да го предпазва от всички опасности.
— Те са трима срещу двама и не се нуждаят от никаква помощ!
— Но аз бих желал да се запозная с тях!
— Не ме е грижа! Когато тази картина бъде готова, ще продължим да яздим към Рио Хила, накъдето се бил насочил Бегача на прерията. Баста!
— Дарете ми само няколко секунди, сър Уилям!
— Не ме е грижа. Аз се придържам стриктно към нашия договор. Вътре нищо не е писано за трима прочути мъже и двама прочути обесници, с които е трябвало да се запознаете!
Уестманът се отказа от опита си.
— Нека моят червен брат каже на Големия орел, ако говори с него, че Монтана Уилсън го поздравява!
— Соколово око ще му назове името, което неговите уши чуха. Брат ми дълго ли ще остане тук с този странен мъж?
— Може би!
— Тогава нека той държи пушката си готова. Дяволите на саваната имат дванайсет апачи при себе си, а други единайсет червени чакали ще дойдат откъм реката, за да се обединят с тях.
— Къде е разположило племето на Черната птица своя бивак?
— Един отряд бледолики отиваше в Мъгливите планини, за да търси там злато. Черната птица ги унищожи до един, когато слънцето заспа на запад, и после потегли с воините си към Бизоновото езеро.
— Какво ще прави там?
— Иска да вземе стадата и скалповете на бледоликите.
— Моят брат ще го последва ли?
— Соколово око трябва да търси Големия орел, при когото се намира скаутът. Той ще тръгне към Бизоновото езеро, веднага щом чуе, че Черната птица иска да избие неговите бели приятели. Соколово око ще го придружи.
Лицето на Уилсън се проясни.
— Значи господарите на горите също ще тръгнат към Бизоновото езеро?
— Соколово око така смята!
— Тогава моят брат ще срещне и мен там — обеща уестманът полугласно и на неразбираемото за англичанина полуиндианско наречие. А високо прибави: — Чувал ли е Соколово око за мустанга, наричан Бегача на прерията?
— Соколово око е слушал за него. Той е бял жребец, когото ничия ръка не е в състояние да залови. От очите му блика огън, ноздрите му издухват пара, гривата му се стеле до земята, под копитата му хвърчат искри от скалата, той е по-красив от младата скуав във вигвама на индианеца и е по-бърз от вихъра между планините. Той идва като мисълта и изчезва като лъча на светкавицата.
— Жребецът е бил видян в равнините на Юга.
— Значи той ще отиде към бреговете на Рио Хила и до Бизоновото езеро, където мустангът предпочита да пие в сенките на гората, отколкото на открития бряг на реката.
— Сър Уилям!
— Мастър Уилсън!
— Този команч възнамерява да отиде до Бизоновото езеро…
— Не ме е грижа!
— Там той ще намери нещо извънредно рядко и ценно.