— Не ме е грижа!
— По-точно Бегача на прерията, който ще дойде до Рио Хила.
В същия миг англичанинът скочи от стола, обърна се, улови златните си очила с палеца и показалеца на лявата ръка и огледа индианеца с поглед, от който струеше задоволство.
— Well, мастър Уилсън, попитай го дали това наистина е вярно?
— Той току-що ме увери.
— Може ли да му се вярва?
— Без съмнение! Той е най-прочутият, най-храбрият и най-искреният команч в саваната.
— Добре, оттук тръгваме директно към Бизоновото езеро!
— Ами рисунката ви?
— Веднага ще бъде готова!
Той се взря още веднъж в Соколово око. Красивата, дивашко-елегантна фигура на команча въздейства с непреодолима магнетична сила върху неговия артистичен ум.
— Мастър Уилсън, попитайте го дали мога да му нарисувам портрет!
Уестманът се обърна към команча, който бе приближил коня си до статива и сравняваше с удивен поглед закрепената върху него рисунка с издигащите се отпреде му планини.
— Какво вижда моят червен брат?
— Белият мъж е голям шаман. Може ли той да задържи фигурата и на някой човек, без тя да умре?
— Бива ли той да задържи тази на моя червен брат?
— Кой ще я получи?
— Той ще я задържи два пъти и единия път ще я получи моят брат. Той ще може да я отнесе в своя вигвам и да я подари на скуав на неговото сърце.
Очите на Соколово око проблеснаха.
— Нека той започне голямата медицина!
— Какво казва Соколово око? — запита англичанинът.
— Казва да, при условие че и той получи един портрет.
— Ще го има! Нагласи го с коня така, че слънцето да му бъде от дясната страна!
Соколово око зае възможно най-горда стойка; Уилям закачи нов лист, взе молива и необикновеният сеанс започна.
Първата рисунка англичанинът пъхна в папката си, но втората получи команчът. Той докосна листа с върха на пръстите си и разгледа портрета с боязън, примесена с прехлас, сякаш държеше в ръцете си най-висшето благо на Земните и Вечните ловни полета.
— Уф! — даде простор на сърцето си с дълбок гърлен звук. — Това е Соколово око, команчът, и — добави после тихо: — Мо-ла, Цветето на саваната, ще го получи!
Той слезе, разхлаби седлото и подпъхна картината между него и чула.
Англичанинът вече се занимаваше с довършването на своя пейзаж и не обръщаше внимание на всичко останало.
— Кога ще бъде белият ми брат при Бизоновото езеро?
— Засега все още не знам — отговори Уилсън.
— Известен ли е на брат ми Бизоновия остров?
— Още не съм го виждал, защото моята родина лежи на много дни път на север от земята на команчите. Но ще го намеря, ако се наложи да го търся.
— Конете на моя брат са млади и силни. Ако той сега препусне, ще бъде там, преди слънцето да се е спуснало за втори път. Той ще изброи по пътя много острови и когато достигне седмия, ще види Бизоновия остров. Там десет воини на команчите чакат Соколово око. Нека брат ми им каже, че апачите идват, а зад тях — команчът с вождовете на горите.
— Апачите няма ли да бъдат там преди мен?
— Не. Те трябва да следват със своите канута големия завой на Рио Хила, докато моят брат има два бързи коня. Нека синовете на команчите пропуснат кучетата на апачите и да не им се показват.
— Ще им предам известието.
Соколово око извади ножа и отряза едно от изкусно изработените от четината на бодливо свинче топчета на гамашите си.
— Нека моят брат им покаже този жълъд и те ще знаят, че той е приятел на Соколово око!
Той възседна коня си.
— Команчът казва благодаря на своите бели братя за голямата медицина, която му дадоха. Той ще им заеме ръката си в беда и опасност!
И в бърз галоп препусна към планините. Но едва стигнал в подстъпите им, спря внезапно коня. Беше забелязал далеч долу няколко тъмни точки, които се движеха. Хора ли бяха или животни? Той трябваше да го знае и препусна неустрашимо към тях, но в ръката с пушка, готова за стрелба.
Колкото повече наближаваше, толкова по-ясно ги различаваше. Бяха петима апачи. Трябва да бяха част от единайсетте индианци, изпратени да търсят следите на вождовете на горите. Те сигурно се бяха разделили. Шестима бяха последвали директно дирите, а петима бяха заобиколили планините, за да се явят в гръб на белите.
— Тези апачески кучета ще видят и ще нападнат Монтана Уилсън и бледоликия с четирите очи. Но Соколово око ще спаси своите бели братя и ще принуди койотите да го следват.
Рисунката на лорда вече се заплащаше с благородството на команча, решил да отклони апачите от тяхната посока.
Той хвана поводите изкъсо и препусна към тях. Апачите го бяха забелязали също така добре, както той тях и надигнаха врява, когато разпознаха в него един команч.